Разбира се, че не е била техническа повреда причина да не бъдат допуснати български граждани да преминат границата с РС Македония на 4 февруари. Аз лично съм изживял толкова унижения на тази граница още преди 89-та година, че тя ми е черна. Още по югославски времена това беше едно място, където буквално събличаха българите, гаврейки се с тях. Сега видях нещо подобно.
Това каза историкът проф. Николай Овчаров пред Euronews Bulgaria.
Всички вярвахме, че Македония ще тръгне по един нов път като излезе от рамките на тогавашна Югославия. Но, напротив, сега дори и от югославските времена беше по-лошо. Очевидно е, че е имало забранителни списъци. Не може от всички българи да допуснат само официалната делегация. За такива списъци се говори от много дълго време, сигурно и аз съм в някои от тях.
Действа се по един начин, който дори и в Титова Югославия не беше правен. Днешните наследници на югорежима до голяма степен ги надминават. Те са техни добри ученици. С тази просръбска линия, те затвърждават неща, утвърдени още в режима на Тито.
Аз съм убеден, че счупеният прозорец на македонския клуб в Благоевград е тяхна провокация. Какво по-удобно от един счупен прозорец, който те ще могат да противопоставят на пребития човек в Охрид, на блъсканите българи по границите и всичко останало. Обаче това са абсолютно неравностойни неща. Трябва да сме готови за такива провокации.
Оценявам добре българската реакция през последните месеци, не само сега. Смятам, че отзоваването на българския посланик беше правилно. Призовавам служебния кабинет да продължи тази твърда позиция. Ние от Национален кръг за Македония сме привърженици на по-твърдата политика, защото тези подигравки с българщината, които те правят заслужават по-твърда политика.
Имаме безбройни възможности да налагаме вето върху нейното присъединяване, но още не сме започнали, защото те не са започнали преговорите. Моето мнение е, че Северна Македония не иска да влиза в ЕС. Че това са целенасочени действия, с които северномакедонските власти изпитват търпението не само на България, но и на ЕС.
Добре е, че в последно време започнахме да виждаме някои по-добри отговори и от департамента на САЩ, и от ЕС. Още обаче трябва да се работи в тази насока и това е нашият призив - да продължим нашето активно действие и на историци, и на езиковеди, политици и дипломати. Сега е времето да наложим българската позиция такава, каквато е.
Виждаме и позицията на македонската политика и по-специално президента Пендаровски, която става все по-твърда и непоносима към българщината. Всъщност именно за това си позволяват и побои, защото крайните националисти добре виждат, че държавната власт се отнася с умиление към тях.
Много ми е интересно, ако продължат по този начин какво ще обясняват след няколко месеца, защо не са започнали тези преговори, за които толкова много говорят. Защо българите не са вписани в конституцията и всички останали неща, които те приеха заедно с т. нар. „френско предложение“.
На Вашингтон и Брюксел трябва да се обяснява и езиковият спор, и историческите проблеми, и проблемите на българите в Северна Македония.
Не съм оптимист за бързото решаване на въпроса.