Нараства рискът от избухването на реален световен конфликт, защото войната в Украйна ескалира, тя става все по-високо технологична. Това каза пред "Фокус“ бившият заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков.
"Не е ясно дали и къде може да се сложи граница на тази ескалация. Освен това война на изтощение, означава война с неограничен времеви хоризонт. Бих казал, че ние, ЕС и НАТО, не сме част от войната, но сме част от конфликта. А границата между двете става все по-тънка и като че ли не си дадохме сметка миналата година, когато падна ракетата в Полша, колко близко бяхме до директния сблъсък НАТО-Русия.“
Войната – това е война на Русия срещу Украйна, допълни Кючуков.
"Но тази война не започна на 24 февруари миналата година и процесите, които доведоха до нея са много по-дълбоки. Изводът, който се прави в този анализ е, че в продължение на повече от 2 десетилетия в света протичаха два еднотипни по своя характер процеси, които за известен период от време протичаха в различни плоскости – едната глобална, другата регионална. Имам предвид това, че в резултат на така нареченият еднополюсен момент, САЩ се опитаха да наложат своите виждания за света и своята хегемония над света. Тогава се родиха и Афганистан, Ирак, Сирия, Либия. Същевременно Русия започна, с идването на власт на президента Путин, започна да възстановява своята държавност, респективно да търси разширяване на своето влияние в постсъветското пространство, така се родиха и Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, след това и Крим. Имаше и трети процес – при разпадането на двете големи федерации – СССР и Югославия, с образуването на нови държави се разделяше едно общо политическо, икономическо, културно пространство, изграждаха се граници, създаваха се държави и задължителен елемент от това беше национализмът.“
Ако трябва да се резюмира – на практика глобалистичният хегемонизъм на САЩ и руската имперска носталгия си дадоха среща на полето на Украйна, заяви Кючуков.
Войната се очертава като дълга, смята Кючуков.
"Има три основни сценария. Първият сценарий е радикална промяна в обстановката на терен, която да изправи някоя от страните пред поражение и да я застави да търси преговори. Вторият – риск от прерастване на войната в глобална, която да принуди и основните международни играчи да инициират диалог. И трето – жертвите и разрушенията да доведат до вътрешнополитически промени. Такива се очакват евентуално в Русия, но е възможно и в Украйна.“