"Румен Радев говореше вътрешно на България, на Русия, на всеки друг, но не и на европейските си колеги". Това заяви пред БНР Юлияна Николова от Портал "Европа" и Фондация "Център за модернизиране на политики", относно вчерашния извънреден Европейски съвет. Там българският президент Румен Радев заяви "Ако трябва, ще наложим вето върху включването на ядреното гориво в санкционния списък срещу Русия".
По думите ѝ освен на украинския президент Зеленски, "Росатом" не е била тема на дискусия на никой друг вчера. Николова посочи, че в ЕС има 18 действащи реактора и се строят още 5. Само 2 от тях са в България, добави тя.
"В групата държави, които настояват за по-строги санкции, има 12 действащи ядрени реактора, руски, и се строят още 4. Тези държави, въпреки това, не заявиха, че ще наложат вето. Нашата позиция - аз не знам защо трябваше така ясно да бъде заявено проруско отношение от президента Радев. Дори в Чехия, в която има 6 действащи реактора, дори там се каза, че преди всичко трябва да се обръща внимание на това с кого партнираш в ядрената енергетика, колкото и да държиш на нея, защото може да те доведе до много по-силни зависимости, отколкото газа".
Вчерашния извънреден дневен ред беше важен и се взеха важни решения, подчерта Николова и припомни, че Съветът взе решение да подкрепи контрола на външните граници:
"Ако Комисията осигури плащането на персонала, мобилните средства за контрол, изграждането на инфраструктурата, държавите-членки могат да потърсят двустранно сътрудничество - някой да подпомогне друга държава от ЕС за строежа на оградите, или държавата сама да инвестира освободените средства в огради".
Според нея това е единственото добро решение. Много по-добре е "Фронтекс" да окаже помощ в опазването на границата, смята тя:
"Предоставянето на мобилни средства, изграждането на пътищата, видеонаблюдението - ако това е осигурено от Съюза, смятам, че държавата би могла да се справи с поддържането на оградата".
В заключенията пише веднага да се организират и задвижат механизмите за по-добро опазване на външните граници, изтъкна още Юлияна Николова и добави: "И от нас, и от Комисията зависи колко бързо могат да се мобилизират тези средства".
По темата "Северна Македония" и отношенията между двете ни страни, Николова припомни, че в рамките на статута на страна-кандидат за членство, ЕК изготвя за Македония ежегодни доклади, които наблюдават различни аспекти на живота в страната.
Допълнителен мониторинг на това не може да бъде наложен, той само може да бъде засилен със специално внимание към правата на българите, смята тя. Това би могло да включи препоръки, да даде помощ, да предизвика предоставяне на техническа или друга помощ за справяне с проблема. Би могло да доведе и до по-внимателно вглеждане във вътрешната политика на Македония.
Държавите-членки не искаха да пренасяме проблема на сцената на ЕС, подчерта Николова. Според нея е хубаво България да мобилизира първо собствените си отношения, да опита да мобилизира от собствената си камбанария отношенията си със Северна Македония и едва когато срещнем непреодолими препятствия, тогава да се обръщаме към Съюза.
"Да опитаме в рамките на споразумението, което имаме със Северна Македония, да решим проблема и едва когато не успеем там, тогава да използваме инструмента ЕС".