Много аматьорско е виждането, че по-тежките наказания са по-ефективни, смята доц. д-р Екатерина Салкова, ръководител на секция „Наказателноправни науки“ в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. В интервю за БТА тя посочи, че тежките наказания не са панацея, но това е по-лесното решение за политиците, защото ги освобождава от нелеката задача да убедят хората, че реален ефект с оглед намаляването на престъпността имат преди всичко неизбежността на наказанието и други мерки и действия, които са насочени към отстраняване на причините и условията, допринесли за извършването на престъпленията.
Наказанията за всеки вид престъпление са част от по-общия въпрос за съответствието на наказанието с тежестта на престъплението. При определянето на вида наказание и границите на размера на наказанието, което следва да се наложи за всеки вид престъпление, законодателят трябва да съобразява неговата относителна тежест. В съвременното развитие на наказателното право не може да се претендира за включване на възмездието като възможна цел на наказанието, защото принципът на хуманизма се свързва с минимум принуда, т.е. необходимо е наказателната репресия да се използва по-пестеливо и това се оценява като част от по-ефективния за превенцията на престъпността подход, посочи Салкова.