„Нека помним уроците на миналото за единение и чест. Да ги предадем на децата си, за да израснат с вдъхновение от родното. Да помнят силата на “Първите неща” и да градят бъдещето на Русе“. С тези думи кметът Пенчо Милков се обърна към присъстващите на тържествената церемония по повод 145-ата годишнина от Освобождението на Русе от османско иго.
Празникът бе отбелязан с благодарствен молебен на Русенската Света митрополия. Венци и цветя пред Вечния огън в Пантеона на възрожденците поднесоха десетки деца и ученици, общински съветници, политици и граждани.
Приветствия по случай паметните събития произнесоха директорът на Регионалния исторически музей - Русе проф. Николай Ненов, както и народният представител на българското малцинство в румънския парламент Георги Наков.
Пред сградата на Пантеона членовете на Национално дружество „Традиция“ клон Русе представиха и експозиция на български оръжия от XIX и XX в.
На 20 февруари 1878 г. руските войски влизат в Русчук начело с генерал Тотлебен. Той е съпроводен от 200 офицери, една пехотна бригада с артилерия и 3000 казаци.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) жителите на Русе и околните селища също взимат участие в боевете. От началото на войната Тома Кърджиев е разузнавач и преводач в 13-и корпус на княз Дондуков-Корсаков. Червеноводският четник Атанас Узунов се сражава при Стара Загора и Шипка. Един от основателите на Русенския революционен комитет Ради Иванов е зачислен като подофицер в 12-и Хусарски ахтарски полк. Петрана Обретенова, по-голямата дъщеря на Баба Тонка, е милосърдна сестра на 12-а дружина в Свищовската болница. В Опълчението участват над сто души от Русе, много от които падат в боевете.