България е единствената страна в ЕС, която няма закон за личния фалит, а е страната, която най-много се нуждае от него, доколкото много български граждани са потънали в дългова спирала. Това коментира в ефира на Нова телевизия служебният министър на правосъдието Крум Зарков.
В края на миналия месец Министерството на правосъдието повторно публикува за обществено обсъждане проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица (закона за личния фалит). След одобряване на първоначалния законопроект от Министерския съвет и внасянето му в 48-ото Народното събрание беше предложено създаване на нарочна уредба на производство по несъстоятелност за физически лица без имущество и доходи. В отговор МП предложи съответни изменения и допълнения в текста на законопроекта, припомня БТА.
"Това е закон, който подпомага, дава глътка въздух и втори шанс на добросъвестните длъжници. Това са хора, които не са се държали безотговорно, но на всеки може да се случи спънка в живота, тя често не зависи от нас", отбеляза Зарков. Той даде такива примери - домакинството губи член поради смърт или раздяла, бюджетът се свива рязко, по здравословни причини губиш работа, икономическата ситуация става такава, че трябва да се вземе кредит, който да покрива други разходи и бързо се влиза в дългова спирала.
Предлагаме, когато ви се натрупат такива задължения и различни кредитори, да можете да се обърнете към съда доброволно, той преценява вашата добросъвестност, за да организира процеса, заедно с вашите кредитори и назначен синдик, да можете да направите погасителен план, чието изпълнение след известно време ще ви донесе бонуси, отбеляза Крум Зарков. По думите му има достатъчно ясни показатели, по които може да се отсее добросъвестен от недобросъвестен длъжник.
Този закон е един от най-важните, които в момента стоят на дневен ред, заради широтата на проблема, смята Крум Зарков.
Припомняме, че законът, който е за обществено обсъждане, урежда условията и реда за производство по несъстоятелност на физическите лица, в което да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. То е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори. В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника чрез определяне на издръжка от поне една минимална работна заплата, както и определена несеквестируемост на имуществото му. В производството се заплащат само прости такси, а останалите разноски са дължими в предвидени от закона случаи.
Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.
Допълва се, че когато добросъвестният длъжник няма доходи и имущество, съдът спира откритото производство по несъстоятелност спрямо него. То може да бъде възобновено в едногодишен срок по искане на длъжника, ако той докаже, че има секвестируемо имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството и за частично удовлетворяване на исканията на кредиторите. Ако в рамките на една година длъжникът не поиска възобновяване, съдът прекратява производството по несъстоятелност. Тогава неговите задължения се погасяват след изтичане на 5-годишен срок от решението на съда за прекратяване на производството.
В края на миналата година правната комисия на 48-ото Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет. Тогава омбудсманът Диана Ковачева посочи, че законът трябва да реши проблема с „вечния длъжник“ – добросъвестните, които трайно и обективно не могат да погасяват задълженията си. От Софийския градски съд изразиха отрицателно становище към законопроекта във връзка с правни съображения и проблеми, които ще създаде в правораздавателната дейност на съдилищата. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков посочи на заседанието на комисията, че дебат за такъв закон се води повече от десет години и отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, която няма такова законодателство.
Министърът посочи, че тецовете и тяхната дейност са били обект на на внимание на българските институции. Защо не са направили нищо, ако има злоупотреби, е резонен въпрос, допълни той.
Крум Зарков говори и по темата за българските прокурори, делегирани към Европейската прокуратура. По думите му изборът на български европейски делегирани прокурори, които са български прокурори, но работят за европейска прокуратура, не върви особено гладко. Трябваше да има квота от 15 прокурори, запълниха се 9 места, трима си тръгнаха, отбеляза Зарков. Той уточни, че е в контакт с европейския главен прокурор по въпроса.