Пенсионната система е най-голямата социално-финансова система и тя не бива да генерира несправедливост, но това се получава, заяви пред БНР Христина Христова, бивш социален министър.
"В последните 10 и повече години всички намеси в пенсионната система, включително с даване на COVID добавки, великденски добавки, коледни и не знам какви - те нямаха нищо общо с принципите на пенсионно-осигурителната система. Това е проблем. С тези административни вмешателства се стигна до голяма финансова неустойчивост и финансов риск на пенсионната система. Ако 2022 г. 15 млрд. бяха необходими за пенсии, то през 2023 г. те се мултиплицират. Това вмешателство е проблем, мултиплицират се парите. Принципът - парите, които внасят този месец работещите хора като пенсионно-осигурителни вноски, трябва да стигнат за пенсиите през следващия месец. Само че те стигат на 50%. Бюджетът вече подпомага с повече от 6-7 млрд. годишно пенсионната система. Тук се поражда голямо противоречие между по-възрастното и по-младото поколение, без и двете страни да имат вина. Това неминуемо ще излиза на преден план", обясни тя в предаването "Хоризонт до обед".
В България възрастта за пенсиониране при мъжете е 64 години, а при жените - 61 г. През 2037 г. трябва да се изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, припомни Христова и добави, че тук идва и въпросът за разликата в заплащането и пенсиите при мъжете и жените. По думите ѝ разликата е 20%:
"С пенсионната система у нас жената бива наказана за периодите на отглеждане на децата си, за отпуските по майчинство. Като стаж - да, но като пенсионна вноска - тя е 0 и всъщност намалява стойността на пенсиите на жените. Разликата е много голяма. Възрастта ще се изравни, но няма да се изравни разликата, което е проблем".
През 2022 г. 3 пъти бяха увеличавани пенсиите, припомни още бившият социален министър и добави обаче, че и трите пъти това е направено, без да се съобразят принципите на пенсионно-осигурителната система. Тези проблеми са обективни и те касаят общо състоянието на пенсионно-осигурителната система, каза тя.
Застаряването на населението в ЕС е обективно обстоятелство, което води до напрежение в пенсионните системи на страните-членки., коментира още Христина Христова. По думите ѝ не само в България изпитваме тези проблеми, но и във всички страни-членки. Хората следят за правата си. Във Франция става дума за отнемане на едно право - право на ранно пенсиониране, подчерта тя относно протестите в страната.
Във Франция вече четвърти ден продължават протестите срещу пенсионната реформа. Продължава стачката в железопътния и въздушния транспорт. Има блокади на най-различни места по пътища и електроцентрали. Проектозаконът предвижда вдигане на пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Няма изгледи напрежението да утихне, предаде кореспондентът на БНР в страната Юлия Талева. Утре французите се готвят отново за масови демонстрации из цялата страна. Синдикатите смятат, че с такива предизвикателства, които ощетяват икономиката, ще успеят да пречупят правителството за реформата.
Не се виждат никакви предпоставки за започване на диалог, отбеляза Талева. А опозицията в страната се чувства на силни позиции заради протеста.
"Недоволството расте и това подклажда все по-бунтовни настроения сред французите. Ситуацията може да излезе от контрол", коментира кореспондентът на БНР. По думите ѝ протестите са разнородни - изобщо срещу системата.