Добре е да има една единна електронна европейска книжка. Това непременно ще увеличи броя на българските водачи, контролните органи, ще повиши дисциплината на водачите от страните-членки на ЕС.
Това заяви в интервю за БГНЕС Красимир Георгиев, председател на Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ).
Георгиев подчерта, че както той, така и неговите колеги от АКАБ, приветстват тази идея. Той обаче отбеляза, че тази идея не е на ЕС. „Всичко това, за което сега се срещаме с вас, ние го искаме и се борим за него от 10 г. За съжаление, в нашата държава трябва да се каже, че "ЕС го иска", за да го направим. Дори и така сме съгласни, важното е, че това, за което се борихме 10 г., вече можем да кажем, че трябва да се случи“, посочи той.
Според него въвеждането на единна електронна европейска книжка ще наложи въвеждането на нови норми в сферата на транспорта.
„Ние приветстваме това, и не мога да се съглася с твърдението на един колега, който казва, че минавайки през Сърбия, която не е в ЕС, не е ясно какво ще се прави. Когато се минава на територията на държави ЕС, ще се показва пластика. Това не означава, че трябва да отпадне електронният вариант заради държави като Сърбия“, обясни той.
Георгиев каза, че е трудно да се направи сравнение между това как се е изкарвала книжка преди 15-20 години, и сега.
„Времената преди 10-20 г. са били едни, сега са съвсем други – чисто като структура на транспорта, пътна инфраструктура, контрол, организация на движението, трафик, състояние на превозните средства, изобщо отвсякъде погледнато е трудно за сравнение”, каза той. Отбеляза, обаче, че има голяма разлика. И, за съжаление, тя не е в полза на сегашното време.
Председателят на АКАБ посочи, че часовете по теория не трябва да се увеличават, защото вече има достатъчно възможности за осведомяване. „Тези часове като бройка в теоретично отношение са достатъчни за това, което не може да се вземе от интернет. Не бива да се намаляват, но няма нужда да се увеличават. За разлика от часовете по управление, където увеличението просто е задължително“, категоричен е Георгиев. Според него обучението в действителна пътна обстановка е по-качествено от обучението на полигон.
Още има проблем с купуването на книжки. Голям проблем е купуването на шофьорската книжка. Още от години той алармира, че благодарение на тази търговия с човешки живот ще стават „масови убийства, а не ПТП“. А прогнозата е, че след няколко години дори ще става още по-зле.
„Има една държавна администрация, която с цената на всичко не позволява да престане купуването на шофьорски книжки, а дори и толерира и насърчава това явление. Вместо държавата, която е оторизирана от закона, да извършва контрол и да прави всичко така, че да няма нередности, тя е опънала чадър над търговията с шофьорски книжки“, категоричен е той.
И добави, че изпитът по кормуване в България масово се „купува“.
Председателят на АКАБ посочи, че по време на Ковид пандемията инструкторите в автошколи са понесли ситуацията по-леко, защото самите школи са имали резерв и са можели да поемат заплатите на инструкторите. След пандемията броят на курсистите не се е увеличил.
“В момента нормалната цена на шофьорски курс е от 1200 лв. нагоре. Това е цената, на която наистина има условия да се направи един качествен курс, в който да бъдете подготвени, научени и безопасни на пътя. Всичко останало е нелоялна конкуренция с цел инструкторите да имат работа, а не да си я вършат както трябва. Това е разликата в цените“, категоричен Красимир Георгиев.