Общо 53% от българите биха предпочели да получат днес допълнително плащане, ако трябва да избират между това и плащане в бъдеще, но двойно на размера на настоящия им доход. Общо 30% избират отложеното по-високо плащане, а останалите не могат да преценят.
Мисълта за непосредствените финансови затруднения е водеща за хората от страните с по-ниски доходи - които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък - 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат към по-голямо възнаграждение в бъдеще - 38% срещу 48% в най-богатите страни.
Това показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл" GIA в 56 държави, цитирано от "Дневник".
Проучването покрива над две трети от световното население и повече от 90% от страните, в които свободно се провеждат и публикуват проучвания на общественото мнение. Във всяка държава през периода август - октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.
Предпочитанията към настоящето в България са далеч от регистрираните в проучването най-високи стойности от около 60-70 на сто, но все пак са и по-високи от средните за света. Нагласите тук се различават и от регистрираните средно за ЕС, където 39% на сто от запитаните изразяват уклон към настоящето, а 46 на сто - предпочитания към бъдещето. Ситуацията в останалите държави от Европа, които са извън ЕС, също доста се различава - там делът на респондентите с предпочитания към настоящето надвишава този на респондентите с предпочитания към бъдещето, но не толкова, колкото у нас (44% срещу 34%).
Сходни на тези на българите са нагласите в Косово, Молдова, Румъния и други държави, близки до България географски или по икономически показатели.
Възрастта, изглежда, има доста незначителен ефект върху възгледите на респондентите, въпреки че по-младите поколения изглеждат може би по-малко склонни да проявяват предпочитание към настоящето, сочи анализът на получените данни. Личните доходи и образованието са факторите, които изглеждат по-определящи в нагласите на хората в дилемата бъдещо благосъстояние/настоящо подобряване. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето.
Като цяло в тази дилема светът е разделен на 46%, които показват ясно изразено предпочитание към настоящето, и 42%, които са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.