В понеделник се навършват 57 години от една трагедия, която хората във Врачанско не могат да забравят повече от половин век. Голямото наводнение в село Згориград отнема живота на над 10 души, а 1/3 от жителите остават без дом. Години наред се говори, че това е можело да се предотврати.
На 1 май 1966 г. България празнува Деня на труда с манифестации. Подготвят се софри с печено агне. Така е и във Враца, където всичко изглежда съвсем спокойно. До 11.25 часа…
Тогава, от скъсаната стената на хвостохранилището по коритото на река Лева, с огромна скорост, към Вратцата политат над 500 хиляди тона тежки метали, кал, вода и дървета. Те помитат всичко по пътя си.
По това време Катина Живкова е на 11 години. С група други деца играели до реката и забелязали, че нещо се случва. Водите ѝ започнали да се покачват и станали мътни. Възрастни хора ги изгонили нагоре към високото и така впоследствие спасили живота им. Катина обаче още помни ужаса от тътена и огромната вълна. Както и Цеца Кръстева, която губи цялото си семейство в бедствието – майка си, баща си и 6-годишното си братче.
„Ковчезите просто вървяха един след друг. Беше нещо много страшно за нашето село”, споделя Катина.
Според официалната информация жертвите са малко над 100, но хората в Згориград и Враца и до днес твърдят, че са били много повече. Над 300 семейства остават без дом, а ранените са около 2 хиляди.
„На една поляна докарваха с хеликоптер всичките ковчези с починалите. Като ги отвориш, хората вътре изглеждаха ужасно – бяха блъскани от камъните”, спомня си Катина.
„Другото, което е много болно, е споменът ми за стадиона с телата – миеха ги с маркучи, за да се разпознаят”, казва Цеца.
А според хората в Згориград тази трагедия е можело да се предотврати. Година по-рано се говорело между местните жители, че има големи пукнатини в стената на хвостохранилището. Твърди се още, че световно известен руски учен, с писмо от предходната година, предупредил тогавашния Комитет по химия и металургия, че целостта на стената е нарушена и има свлачищни процеси. В писмото си той дори пророчески заявява: „През април и май следващата година може да се очаква катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети”.
Затова хората са все още много ядосани на властимащите, които пазили зловещата тайна за опасността, а след трагедията дори не позволили разпространяване на информация, за да не прекъсне Празника на труда.
На дело, водено при закрити врата, впоследствие са осъдени четирима души от ниските ръководни нива. Двама са лишени от свобода за 12, един за 10, а четвъртият - за 5 години.
Днес белег за трагедията в селото е бял паметник до църквата. Другият са стърчащите останки от кулите на хвостохранилището. Почвата там още е буквално като изгорена.
Източник: НОВА