Такъв модел на ротационно правителство има в Румъния, имало е преди 4 г. в Израел и в Ирландия. Има три различни опита, които могат да ни дадат политическа аргументация както в полза, така и срещу подобно разбиране. Това заяви преподавателят по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Наталия Киселова по NOVA NEWS.
Според нея местните, европейските избори или бюджетът могат да са изпитание пред този кабинет. Конституционалистът вижда начина на управление предимно чрез програма за управление на правителството.
"Най-коректният вариант е с решение на парламента за програма за управление на правителството. Декларацията е политически документ, докато решението има и нормативни последици и ще може да се скрепи и от групите, които не подкрепят правителството", поясни тя.
Тя изтъкна няколко „подводни камъни”, които би имал подобен ротационен кабинет, каквото бе вчерашното решение. „На първо място въпросът за доверието, който ще бъде поставен във всеки момент на изпитание. Става дума за две правителства – конституционната уредба е предвидила, че правителство се формира около министър-председателя. Затова в Израел са приели специален закон, който да уреди тези въпроси, но не са успели да избегнат връщането на предишната криза”, каза Киселова.
Тя обясни, че при вчерашното обявяване не е станало ясно дали ще има номинирани освен Мария Габриел от ГЕРБ в състава на правителството. Това би довело до по-сериозен ангажимент от ГЕРБ за подкрепа както заявените в парламента реформи, така и инициативите, които ще предприемат.
„Това ще даде възможност на двете парламентарни групи да имат мнозинство в рамките на следващите месеци. За да получат подкрепа от друга парламентарна група, това ще означава в рамките на парламента ръководствата на комисиите да са и извън състава на двете големи коалиции”, каза доц. Киселова.
Третата опасност пред кабинета, според нея, е от заявката на академик Денков, който във всеки един момент, когато не се спазват определените договорености, може да подаде оставка.