През 2023 г. българската икономика бележи спад в класацията на конкурентоспособните държави в света, показва 35-ото издание на Годишника на World Competitiveness Center към швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD). През 2023 г. България е на 57-о място от общо 64 държави и спада с четири места спрямо 2022 г.
Нивото на страната се понижава с 9 позиции след 2020 г. и с 19 места спрямо 2009 г., когато е било отчетено най-доброто ѝ представяне, съобщи БНР.
По критерия икономическа ефективност България е на 48-а позиция, издигайки се с 1 място спрямо 2022 г., но остава с 14 позиции под 2020 г., когато е имала най-добро представяне. По критерия правителствени политики през 2023 г. страната е на 55-о място или с 6 позиции по-ниско спрямо 2022 г. Бизнес средата също бележи влошаване и през 2023 г. е поставена на 62-о място.
Причината за този спад е политическата нестабилност в България. Правителствената ефективност, която в последната година бе поверена на служебни правителства, излъчени от президента Румен Радев и инфраструктурата бележат най-голямо изоставане по отношение на конкурентоспособността на българската икономика през 2023 година.
Българската икономика остава устойчива само благодарение на предприемачите и издърпващата сила на Европейския съюз, става още ясно от данните в доклада. Тази тенденция обаче вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в Еврозоната през 2023.
Именно затова се препоръчва българското правителство да предприеме спешни действия до края на годината за противодействие. Част от тях трябва да са свързани с приемане нова стратегия и политики за инвестиционна и икономическа сигурност, включително ефективни механизми за скрининг на инвестициите. А също така и контрол над чувствителни стоки и засилване на публичната инвестиционна активност в инфраструктура, като активира допълнителния заемен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост до края на август 2023. Както Mediapool вече писа България може да получи евтини кредити по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни може да изтегли до 9 млрд. евро.
Лихвата по финансовите инструменти на Плана за възстановяване и устойчивост е около 3%. За сравнение България изтегли през септември 2.25 млрд. евро нов дълг при лихва от над 4%. През октомври обаче се отказа заради високата лихва от над 5%, припомня mediapool.bg.
Другите препоръки за мерки към българското правителство са възстанови фискалната дисциплина и определяне на ясен хоризонт за присъединяване към Еврозоната - най-късно на 1 януари 2025 година. И още да активизира прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика. Не на последно място, да реализира отдавна забавени възможности като инвестиции в нови източници на енергия от офшорен вятър в Черно море и също да продължи активното дигитализиране на администрацията, икономиката и образованието.
В доклада са откроени и основните предизвикателства за подобряване на конкурентоспособността на България през 2023 г. Сред тях са преодоляване на продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и стратегическа неяснота по отношение на Украйна. Преодоляване и на забавеното влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба на средства от ЕС. И още справяне с фискална несигурност, свиваща се работна сила и значителна неформална икономика. Препоръчва се и задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от бедност.