Изгубим ли традиционните медии, изгубим ли журналистиката, губим основно средство за социална ориентация. Това каза Симеон Василев, журналист, преподавател във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“, пред Bloomberg TV Bulgaria.
"Проблем е загубата на основни стандарти в журналистиката и това идва от социалните медии. Можем ли да си представим геополитиката, светът събран в 30-секунден клип в Tik Tok. Можем ли да си представим какви последици има това, не само за младото поколение. Те възприемат света по доста по-различен начин - бързо, бързо, бързо и кратко".
Няколко много важни процеса в съвременното общество доведоха до радикални промени на информационното пространство. Но трябва да се прави разлика между медията, като средство-посредник и среда от една страна и журналистиката, като професионална роля.
Процесите на дигитализация, на глобализация влияят много на информационното пространство, но навлизането на социалните мрежи в него създава многобройни последици и трансформация, като основната причина е аудиторията. Защото тя е един пълноценен автор и съавтор на медийно съдържание. И когато в социалните мрежи попадне информация, тя може да бъде коментирана и анализирана от всички. Това създава представа за хаос.
Що се отнася до намаляването на доверието в традиционните медии, то това е въпрос по-скоро на журналистика и е отговорност на традиционните медии, защото според различни изследвания напоследък над 70% от журналистическото съдържание в медиите на практика е ПР. Имаме смесване на социалните роли, което създава чувството за недоверие, подчерта доц. Василев.
Все пак журналистическата професия няма да загине и причините са много, но "най-основната е, че тази симбиоза, тази медиатизация на култура, политика, икономика, не може да мине без традиционните, класическите медии". "Новото на новите медии е пълноценното участие на аудиторията, в което няма нищо лошо. Въпросът е, че имаме един сблъсък между регулирани, традиционни медии и нерегулирани платформи".
При традиционните медии има регулации, т.е. във всяка една демократична конституция е защитена свободата на словото. Докато при трансграничните социални мрежи това не е така и "тук е големият проблем", добави гостът. "Чест прави на ЕС, че направи стъпка напред с два закона, но сега цялата борба е за нашите данни".
"Ако преди рекламата беше горивото на традиционните медии, сега нашите данни са горивото на социалните мрежи. Има един много остър сблъсък между традиционните медии и социалните мрежи и от време на време тази война припламва. Социалните мрежи казват, че не са медии в традиционния смисъл и че тяхната основна цел е хората да общуват на нашия терен, а останалото е работа на традиционните медии. Всъщност става дума за симбиоза - едните не могат без другите и обратно".
Не знам този процес до къде ще доведе, но всички, включително и инстуционално в ЕС, търсят новото понятие за медия. Като прибавим и историята с изкуствения интелект и метавселената, нещата изглеждат още по-непредсказуемо, счита доцентът.
"Когато изкуственият интелект навлезе в т.нар. медийна екосистема, а тя има ключова роля за всички обществени системи, тогава никой не може да предвиди какви ще са последиците. Хубавото е, че този изкуствен интелект все още не може да се справи с т.нар. причинно-следствени връзки и едва ли ще усети аромата на "Джулай Морнинг".
Гостът се съгласи, че изкуственият интелект носи потенциала да разбие фундамента на цивилизационното устройство - на демокрацията и начина, по който функционират обществените отношения, но изтъкна, че същото е било и при откриването на телеграфа, на радиовълните, при откриването на първите "движещи се картини" и т.н. "Тогава човечеството също е било обзето от такъв страх".
"Това не е нищо ново в медийната еволюция, в медийната история и даже в обществената история. Преди 70 хил. години се е случила т.нар. когнитивна революция, появил се е езикът, основното средство за комуникация. А сега преживяваме дигиталната революция. А винаги след една революция никой не знае какви ще бъдат последиците".
В света всеки се опитва да се откъсне от т.нар. взаимна зависимост, но това не е възможно при тази връзка на пазари, суровини и т.н., коментира събеседникът. "Този крещящ случай на войната в Украйна го показа по жесток начин. Всичко това е резултат на много тежък икономически сблъсък, който всички проспаха".
"Светът, геополитиката, изпадна в много тежък амок. Вижте информационното пространство. И проблемите ще се задълбочават. Тук е ролята на журналистиката, която трябва да стъпи на краката си и да влезе на мястото си".