Тъй като напоследък се заговори за реформиране на службите за сигурност, реших да обърна внимание на един съществен парадокс в тази сфера. Разбира се, че службите ни се нуждаят от реформиране, но въпросът е в каква посока ще ги реформираме и кой ще ги реформира.
Напоследък всяка крачка, която предприемаме, е дилетантщина, която громи основите на държавността и завлича държавата в още по-тежко състояние. Национална сигурност означава нацията да бъде защитавана от вреди, предизвикани от външни и вътрешни фактори. Методите, които специалните служби използват за събиране на информация, се променят във времето, променят се и видовете заплахи. Променят се и алгоритмите за изчисляване и предсказване на събития в динамични системи, доминирани от безпорядък и с променящи се характеристики.
Особено предизвикателство е, че една държава може да бъде силно застрашена, без да осъзнава това, заради глобалистиките формули за пазарни свободи, заради свързаността на елитите междунационално и разривът им с народите, от които произхождат, заради механизмите на усвояване на територии без военна намеса, а чрез разполагане на политическо влияние и формиране на мисловни модели през медиите. Наблюдаваме трайна тенденция към привеждане на националните държави във формати на слаби, привидно суверенни обекти, управлявани през наднационални директиви, лишени от автономни икономически политики. Това са държави-територии с минимален ред за сигурността на глобалния капитал и осигуряване на безпроблемно функциониране на бизнеса. При тази квазидържавност е трудно да се говори за национална сигурност.
Ако държавата е здрава, практически всеки един елемент от живота на нацията може да е предмет на интерес от страна на службите. Няма смисъл да изброявам колко различни аспекти включва понятието национална сигурност.
От финансовата, здравната, екологичната и военната сигурност до информационната и енергийната, до етническия сепаратизъм, хибридните войни и екзотики като биотероризъм и др. са в задачите на службите. Всеизвестно е, че 80% от разузнавателната информация се получава от отворени източници, но разузнаването и контраразузнаването не са просто информация, те са много повече от това. Затова най-важният елемент на службите е анализът.
Трябва да можеш да създадеш прогноза, да разпознаеш заплахите и да конструираш защитна стратегия. Анализът на службите би следвало да подкрепя политиците в решаването на техните управленски задачи и тревоги. Казано от идеалистична гледна точка - трябва да е в подкрепа на националния интерес. Но кой определя кое е национален интерес и кое не е?! За „Възраждане“ националният интерес е един, за ПП/ДБ – друг, за бизнесмените, които си назначават политици – трети, а за политиците, назначени от бизнесмени – четвърти, и т.н. В България често наблюдаваме следния казус: едно правителство взема решение, което нанася тежки икономически вреди на държавата, но представя това като полза, обявява договорите си за търговска тайна и с помощта на политическия си авторитет заглушава или изкривява истината за щетите, които нанася на държавата. Службите за сигурност може и да разбират и анализират вредите, опасностите и последствията, но по силата на закона са инструмент на същото това правителство.
Въпросът е има ли изход?! Реалността в България е такава, че службите няма как да тръгнат срещу правителството, дори когато разбират вредата, защото подобен ход ще коства главата на ръководството на службата. Службите не могат да кажат на една власт, която ги ръководи, че действа във вреда на националната сигурност. Затова все повече регистрираме замитане на истината какви груби лични и чужди интереси се прокарват в политическия хаос и колко струва това на държавата ни. Покрай истерията с руската опасност и войната в Украйна регистрираме и нещо ужасно. Удобно сигналзиране на службите за разправа с партийни опоненти, с журналисти, с лични врагове и с бизнес конкуренти под прикритието и набеждаването на „свързаност с Русия“. Това е тревожна тенденция, която напомня практиките на фашизма и комунизма, когато за враг на всемогъщата власт можеше да бъде посочен всеки по донос. И доносът беше достатъчен, за да предизвика последствия. Днес има опити за злоупотреба със службите от политици, които се опияняват от властта и ползват инструментите на службите за свои лични задачки. Друг е въпросът могат ли службите да включат в действие някакви свои автономни вътрешни резерви за защита. Имат ли такива?! Някаква капка разум е възможно, макар и да е слабовероятно да е останал в тази държава.
Но да се върна на съществения въпрос, могат ли службите да реагират, ако властта дерибейства, нанася вреди и ограбва държавата, включително с договори, които са в тежък ущърб на националния интерес и в полза на чужди интереси?! Или службите се занимават с разработки по дребни доноси в отговор на финансовите поръчки от самозабравили се богаташи, които си купуват лостове за разправа?! Наблюдавайки действителността в България, можем силно да се съмняваме, че някакви добре обучени хора успяват да се грижат за сигурността на нацията, особено когато опасностите идват от властта. Може би службите виждат и знаят, но само толкова. В големи и силни държави, където могат да съществуват алтернативни центрове на власт, включително и силна медийна власт, има изход. Дори и през факта, че властта на службите сама по себе си изработва самостоятелна паралелна власт, неосветена, но много ефективна. У нас, вярванията, че службите могат да съдействат за разрешаване на вредителски действия от страна на властта нямат нищо общо с действителността, те са една психологическа потребност, групова мечта на хора, които си представят образ на службите, изграден от американски и британски романисти.
Тази, бих казала, неосъществена и потисната функция на нашите служби, е свързана и с още един факт, че политическата ни действителност представлява конфронтация между агентите за влияние на различните чужди специални служби. Те не са само руски и американски. Особено значими на нашия терен са британските и турските специални служби. Някои партии са конструкторски проксита на добре обозначен външен интерес, а тези, които не са, са обекти на частично усвояване от чуждите служби. Този процес у нас е особено брутален, защото България страда от остра задълбочаваща се безсубектност. В този смисъл борбата за контрол върху службите гарантира, че няма да има служби, в качеството им на сериозни и умни пазители на националния интерес, а ще има модифициран инструмент, който ще покрива и замита всички икономически вреди за България, когато те идват от наднационалния капитал по задачките и мрежите на външните фактори, съпроводени от пословичната ни политическа продажност. Освен когато партиите не ги ползват за размяна на удари помежду си. Но за национално-отговорен код и защита от вредителство на властта изобщо не може да става и дума.
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР