"Възможно е за първи път да имаме промяна в Конституцията по т.нар. бавна писта. Толкова е възможното мнозинство на пръв прочит. Обикновено, когато са внасяни промени в Конституцията, са внасяни от повече политически сили, които гарантират, че ще има мнозинство за съответните промени". Това каза пред БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ.
"Конституцията дава рамката, но след това трябва да има законови промени. Изключително важни са и хората, които ще прилагат законите и дали те са на местата си и дали отговарят на качествата, заложени както в Конституцията, така и в законите", изказа мнението си тя в предаването "Неделя 150".
"Текстовете, които и в проекта се предлагат - лицата, които ще са във ВСС, сега и прокурорски съвет, да отговарят на условията не само да са юристи, но и да са с високи нравствени качества. Това е стъпка в правилната посока. Зависи какво в крайна сметка ще излезе като продукт от НС - но ако то е само в рамките на конституционната промяна, а не и лицата, които ще извършват съответната дейност, пак ще имаме големи разочарования".
По думите ѝ още на входа на съдебната система има значение кой е кандидатът, който се явява на съответните изпити.
Трудна реформа ще бъде, прогнозира проф. Михайлова.
Наказателният кодекс е доста остарял, много пъти са правени опити за цялостна промяна, коментира тя относно случая в Стара Загора.
"Работим предимно с физическите травми, а освен тях има и психически травми. Когато има една експертиза и има съмнение в нея, може да се разшири полето на тази експертиза и да се поиска допълнителна. Самата съдебна власт е предвидила да имаме инстанционен контрол. И тук прокуратурата трябва да бъде на мястото си. Сега се задейства. Но ако нямаше обществен отзвук в тези дни, случаят сигурно щеше да потъне и никой нямаше да се задейства. Затова е нужна съдебна реформа. Започва се отгоре, от нормите в Конституцията".
Прекалено много се нагледахме на това, че ВСС явно реагира политически на случващото се в рамките на съдебната власт, каза Екатерина Михайлова, визирайки случая с Иван Гешев.
За разделянето на ВСС на две тя обясни, че това предложение е за по-голям ангажимент от страна на държавата, а не само в органите на съдебната власт.
"Тук идва важен момент - кои ще бъдат конкретно лицата, които ще избира НС", посочи тя и добави, че това трябва да са хора с високи нравствени и професионални качества и да не са част от самата система, а да бъдат други юристи. Това ще са обществено значими фигури, добави тя. Според нея е добре да има и този поглед в кадровия поглед на съдебната власт. Досега сме виждали друго - сговаряне, напомни Михайлова и добави:
"Имаме заявено намерение, но въпросът е дали то ще се превърне в правни норми и в прилагането им".
Относно ограничаването на правомощията на главния прокурор, проф. Михайлова предупреди, че винаги крайностите са опасни. Трябва да се търсят балансирани решения, категорична е тя.
"Има риск от едната крайност да отидем в другата - от много силна фигура да го превърнем в една персона, от която абсолютни нищо не зависи - не би трябвало и това да става".
Текстът, който ни беше предложен, не ограничава правомощията на едно служебно правителство, коментира още юристът и добави, че се променя това кои лица могат да бъдат в едно такова правителство. Решението е да остане да има такава правна фигура. Предлага ни се модел, който го има в някои страни - например в Гърция, посочи проф. Екатерина Михайлова.