Идеалният център на София изглежда от години задавен от натиска на паркирани автомобили. Седем от подзоните в по-скъпата "Синя зона" са запълнени над 90%, като шест от тях дори над 96% в периода 24 април - 3 май 2023 г. Това става ясно от справка, която "Капитал" получи от Центъра за градска мобилност. От там уточниха, че мониторинг върху запълняемостта се извършва ежегодно, като се броят свободните места в дадена подзона и се изчислява на база общ брой паркоместа. Въпросният мониторинг става в часовете между 10 и 16 ч. "Рекордьор" е зоната в карето между бул. "Витоша", "Евлоги и Христо Георгиеви" и "Граф Игнатиев", където измерената запълняемост е 98.76%. Там е силно изразена и друга аномалия, допусната от общината (впрочем не само в София, но и във Варна, както се разбра скоро). Продадените винетни стикери за живеещи, даващи право да се паркира в карето, са 2355, докато общият брой на паркоместата е 1448. Това са 907 паркоместа в повече. Иначе събраните приходи само от продажбата на винетни стикери за 2022 г. възлизат на общо 3.25 млн. лв., става ясно от публикуваните отчети на ЦГМ.
"Сините" подзони между "Александър Дондуков" и "Цар Освободител" и "Евлоги Георгиев" и Графа са рекордно запълнени на 98.7%.
Повече продадени винетки от налични паркоместа има реално в 21 от общо 36-те подзони за платено паркиране в София. Разбира се, въпросните стикери не гарантират паркомясто, те дават просто възможност за паркиране в определен участък. Реално нито един законов текст, нито общинските наредби гарантират паркоместа на хората и това е, защото паркирането не е право за гражданите, нито е безплатно за общината. Но една от причините в центъра да няма място от коли е именно това, че ценатa, срещу която общината го позволява, е ниска.
"Винетният стикер за синя зона е 150 лв. на година и се пада по 12.5 лв. на месец, а за зелена - 100 лв., или малко над 8 лв. месечно. Платените паркинги варират в диапазони от 5 до 15 пъти повече на месец. Самата цена не е увеличавана от 15 години и изследванията показват, че синята зона е запълнена на 95%", коментира за "Капитал" Калоян Карамитов, урбанист в експертната организация "Екипът на София". Подобен тип запълняемост е "нездравословна" - практиките в градовете показват, че когато тя мине 85%, трябва да се мисли за увеличение на цената.
Но това със сигурност не е най-привлекателният вариант за политиците, които внимават да не си навлекат общественото недоволство. И има защо предвид сегашното положение. Нужни са добри аргументи, комплексен подход и алтернативи, които да смекчат изостряне на настроенията.
Спасителна "червена зона"
Един вариант е въвеждането на платена зона в София, съобразяваща място с цени и посетители, или т. нар. червена зона. Представете си я като малко по-рестриктивна от сегашната синя зона - с по-висока цена и максимален престой до 1 час. Тя би могла да обхваща най-представителната част от центъра, където са повечето административни и културни зони и е предвидена в Плана за устойчива градска мобилност (ПУГМ) на Столичната община.
"Аз застъпвам тезата, че ако има червена зона, там паркирането трябва да е позволено за по-малък интервал от време, както е в синята - до 2 часа, т.е. за максимум 1 час. Въвеждането ѝ обаче трябва да е свързано с реален ангажимент и крайни срокове от страна на общината, съвета, ЦГМ да построят многоетажни обществени паркинги", коментира Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България", за "Капитал". Той дава като "лош пример" ремонта на площад "Македония", където е било подходящо да се направи подземен паркинг за стотици коли, но кметът Фандъкова "не свърши тази задача".