Скандалът около изгонването на трима свещеници от черквата “Св. Николай” в София набра скорост през последните дни, но използването на този храм за шпионаж и подривни дейности изобщо не е нещо ново в българската история. Доказват го проучванията на наши изследователи в съветските архиви през последните години, съобщи "24 часа".
Документи от личния фонд на ген. Георгий Карпов, както и сборникът “Очерки истории российской внешней разведки” хвърлят светлина върху тази противодържавна дейност, извършвана в богослужебната сграда в миналото. Според тях самият митрополит Стефан, тогавашният глава на БПЦ, става обект на съветското разузнаване и по-конкретно на външния отдел на НКВД през 1943 г.
Причината е, че на Сталин му хрумва да разгърне много рационална стратегия за привличане на църквата под егидата на властта и тайните служби. Задачата е поставена на Съвета по делата на Руската православна църква, членовете на който в мнозинството си са офицери от НКВД. Целта е да привлече духовниците, за да мобилизира чрез тях по-широки слоеве от съветското общество, както и да бъдат вербувани свещеници на високи позиции и с влияние в Източна Европа.
За първи път на една конференция през 2011 г. в Нов български университет известната изследователка в религиозната тематика и директор на архива на БАН Лизбет Любенова каза, че екзарх Стефан е работил за съветското разузнаване.
Отделно според политолога Антон Тодоров това е описано и в руския многотомник “Очерки истории российской внешней разведки” под редакцията на Евгений Примаков. Случаят с вербуването на митрополит Стефан е описан подробно в четвъртия том на страници 507 - 509. От тях изследователят стига до извода, че “в края на 1943 г. митрополит Стефан започва активно да сътрудничи на резидента на съветското разузнаване в България Д. Федичкин”.
През 2014 г. Антон Тодоров разказа пред “168 часа” за връзката на предстоятеля на БПЦ екзарх Стефан със съветските служби, която се е осъществявала именно на това място.
“Много интересно е, че връзката с митрополита е поддържана в Руската черква, тогавашния Николаевски храм, а сега църквата “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София.”
Тази църква митрополит Стефан ползвал като “пощенска кутия” на съветските тайни служби, т.е. там “е предавал информацията”, която е събирал в полза на СССР. Антон Тодоров се опира на разсекретени съветски архиви, които разкриват, че Софийският митрополит “е ползвал амвона на черквата за тайник.
Всичко, което е донасял, го е слагал в него и оттам е получавано от съветската резидентура, освен че е разнасял радиостанцията с автомобила си. И дори когато веднъж съветският резидент Федичкин го пита: “Това не е ли светотатство?”,тъй като предложението амвонът да бъде ползван за тайник, е на самия митрополит Стефан”, последният отговорил: “Ако Бог знае, че по този начин служим на святото дело, то той ще ни прости и ще ни благослови”.