"Културата не е забавление, не са кебапчета и театър по избор. Културата е това, което движи цивилизацията". Това коментира пред БНР Мартина Стефанова - журналист и организатор на КвАРТал Фестивал.
"Ние сме на това цивилизационно развитие, именно благодарение на културните процеси. Все повече и повече откъсвайки се от културата, ние ставаме варвари, ние губим критичното мислене. Първото нещо, което трябва да се развива в едно общество, за да прогресира, е именно културата. След 1989 г. ние вървим по инерция. Културата трябва да излезе от тази периферия, защото скоро ще можем да се върнем в пещерите ... Това е една от причините защо не се говори за културното наследство и защо културата е излишна", коментира тя.
Когато няма култура, хората не могат да разберат защо някоя сграда е ценна и тя се възприема като един апетитен имот за строителство, добави още Стефанова и изказа мнение:
"За редица кметове над 30 години това е приоритетът - да се бутат тези сгради, да се взимат едни пари и затова София, центърът, започва да прилича на модерно "Илиянци"".
По думите ѝ архитектурното наследство не присъства и в Плана за възстановяване. То не е в приоритетите на никоя политическа партия, отбеляза журналистът в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Улиците "Бачо Киро", "Екзарх Йосиф", "Веслец", "Цар Симеон", "Сердика" - това е Стара София, това е нашият софийски капан, посочи Мартина Стефанова. Тя разказа за "Зелената къща с бръшляните", която е една от къщите, предвидени за бутане. По думите ѝ никой не се е заел с това да защити тези къщи:
"Имаме проучване, че над 80-90% са извадени от списъка и са подготвени да се продават за терен за строителство. Това не е променено. В момента тази къща на ул. "Бачо Киро" 22 е готова да падне същата жертва на това, докато ние не превърнем центъра наистина в едно луксозно "Илиянци"".
След като въпросът стана публичен, продажбата на втория етаж от къщата, който е общинска собственост, спря за дни, разказа Стефанова и добави, че засега бутането на къщата е отменено.
Няма цялостна политика и контрол, категорична бе тя.
По думите ѝ проблемът на санирането е, не само че обезличава сградите, но се и унищожават елементите по тях. Според нея центърът плаче за програма, която да помогне за реставрация на старите сгради.
Нямам нищо против новото строителство, но когато то е в синхрон и когато то е там, където му е мястото, коментира още Мартина Стефанова.