Министър-председателят Пламен Орешарски и министърът на образованието Анелия Клисарова обсъдиха днес със студенти проекта на стратегия за развитие на висшето образование. Това е второто публично обсъждане на проекта, след като миналата седмица беше организирана дискусия със Съвета на ректорите, представители на БАН, Агенцията за оценяване и акредитация и синдикатите.
Много важно е стратегията, която ще одобрим, да бъде възприета от преобладаващата част от студентството, защото вие се ползвате от университетското знание“, каза премиерът Орешарски. Той посочи, че одобряването на документа от ЕК ще позволи финансирането на дейности от европейските фондове. „Но нека не правим стратегия за Европа, а стратегия, която да бъде от полза за нас”, подчерта министър-председателят.
„Има изследвания, които показват, че инвестициите в образование са с най-висока възвращаемост в сравнение с всички останали инвестиции. Според изчисления възвращаемостта в знанието е повече от шест пъти. В това отношение нашето обществото е длъжник на цялата система на образованието, в това число и на висшето“, коментира премиерът Пламен Орешарски.
„В последните двайсетина години държавата е длъжник на образователната система и усилията трябва да бъдат насочени към повишаване качеството на българското образование и превръщането на университетите ни в предпочитано място не само за нашите, но и за чуждестранните студенти”, каза министър-председателят.
Според него основна слабост на системата на висшето и средното специално образование е липсата на достатъчно прагматизъм в обучението. Студентите не са подготвени достатъчно за първия си работен ден. За да доближим в максимална степен висшето образование до практиката, е необходимо да се направят консултации и с бизнеса и да се вземат предвид неговите оценки за перспективните специалности с оглед развитието на икономиката. Това ще позволи системата на висше образование да бъде приближена до практиката още в стадия на планирането, обясни премиерът.
Той припомни европейския принцип на т. нар. „гъвкава сигурност“, според който пазарът на труда трябва да се насочи не към защита на работните места, а към подобряване на знанието и професионалните умения.
Министър-председателят подчерта необходимостта специалистите да могат да се преквалифицират бързо и със сравнително малък ресурс. „Един добре квалифициран човек не се притеснява за работното си място”, посочи той. Съветът му към студентите беше да възприемат сега знанията, които по-късно ще им дадат начина на разсъждение и способността да усвояват новостите.
В срещата участваха около 80 студенти от над 30 университета. Те са поканени от Националното представителство на студентските съвети, съобщи неговият председател Ангел Георгиев.
След края на дискусията министър Клисарова съобщи пред журналисти, че са обсъдени продължителността на академичните степени, начините на финансиране на образованието, връзката между образование и бизнес и др. Решено беше студентските съвети да излъчат свои представители в работна група, която да формулира предложенията им.
Образованието не е разход, образованието е инвестиция, заяви министърът на образованието проф. Анелия Клисарова след срещата със студенти за обсъждане на проекта за Стратегия за висшето образование.
„Студентите много активно ще се включим в писането на вече представената основа на стратегията и ще изкажем нашата позиция по всички ключови въпроси – за качеството на образованието, за участието на студентите в процеса на висшето образование, за акредитацията и много други наболели въпроси”, обясни Ангел Георгиев, председател на Националното представителство на студентските съвети.
Най-болезнените 4 въпроса от стратегията са начинът на финансиране, начинът на гарантиране на качество, управлението на университетите и участието на студентите в него и каква да е системата на акредитация на ВУЗ-овете, определи министър Клисарова.
На дискусията са разгледани още и въпроси, свързани със запазването на българския език и българщината чрез университетското обучение; за привличането на младите хора, които са в чужбина, да се върнат в България; за това колко години да се учи за бакалавърска степен – 3 или 4; за връзката между средното и висшето образование.
Сред исканията на студентите са въвеждането на единна система за кандидатстване и възможност за ранно професионално ориентиране и профилиране.
Премиерът Орешарски обърна внимание и на принципа обучението да продължава през целия живот, тъй като знанията се амортизират за 3-5 години, ако не се осъвременяват. Според него, на университетското образование трябва да се гледа само като на фаза в този процес.