Много хора свързват Зелената сделка със спада и удара върху въглишната индустрия. Тя на практика няма нищо общо с тях, защото търговията с емисии започва през 2005 година. България влиза в борбата с климатичните промени много преди част от настоящите политици да започнат да обвиняват правителството, че едва ли не то е виновно за съкръщаването на въглищните мощности. Това каза в "Ревизия" Юлиян Попов - министър на околната среда и водите.
"Зелената сделка е един пакет от 60-70 документа и различни стратегии, които са свързани не само с енергетиката, но с храните, земеделието, индустрията, транспорта и на практика с всички сектори на икономиката. Според мен тя е необходима като фокус на икономическата политика на Европейския свят. Защо беше наречена зелена, това е спорен въпрос. Можеше да бъде наречена по друг начин. В Съединените щати приеха закон за ограничаване на инфлацията. На практика този закон за ограничаване на инфлацията е Зелена сделка. Ако ние бяхме нарекли Зелената сделка закон или директива за ограничаване на инфлацията или за икономическия растеж, тогава всички тези спорове нямаше да съществуват, но просто поради самото название малко стана като джендър", смята той.
По думите му Европа отговаря за около 7% от световния дял на въглеродните емисии. "Зелената сделка се разбира основно като намаляване на изкопаемите горива. Но това означава намаляване и евентуално прекратяване на използване на изкопаемите горева в транспорта, т.е. бензин, дизел и т.н. Също в отоплението. Всички западни държави, които имат високо ползване на газ за отопление, имат много сериозни политики за излизането от него. Т.е. газът за отопление вече не е перспектива. Има два града у нас, които са си поставили за цел нулев въглероден отпечатък до 2030 година. Това са София и Габрово", коментира Попов.