Европейската перспектива за развитие и възможността ЕС отново да бъде ключов актьор на международната сцена, означава само едно – поколенческите проблеми, на фона на демографските кризи, изискват да се въведе нов модел на мислене и начини за тяхното решаване. В противен случай може да се стигне до така нареченото „изгасване“ или упадък на европейската цивилизация. Какъвто се е случвал на много общности и империи назад във вековете.
За това предупреди председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов в изказването си по време на Конференцията „Войни и мир – ще дойде ли времето на дипломацията?“, организирана от фондациите „Институт за икономика и международни отношения“ и „Фридрих Еберт – България“.
Във форума взе участие и президентът Румен Радев. Той също се спря на темата за демографските проблеми.
„Ако държавите членки на ЕС искат да излязат победители в сегашната икономическа и социална надпревара, те трябва да търсят изход от тази възможност за „изгасване“. Решенията трябва да бъдат и политически. А това означава, че отново сме в сферата на активната дипломация, на взаимните интереси, взаимноизгодните компромиси и на равната сигурност не само в регионален, но и в глобален мащаб“, обясни д-р Паргов.
По думите му европейските демографски проблеми, които са всеобщи и не касаят само една или друга държава, са пряко свързани с най-вече с икономическото и социалното състояние на Европа. „То все повече се влошава през последните 10 години, особено на фона на войната в Украйна и на други конфликти, както и този между Израел и Хамас. ЕС изостава в сравнeние с останалите големите международни актьори като САЩ и Китай по всички икономически показатели, както и по демографските“, посочи той.
Председателят на СИНПИ обърна внимание на това, че демографските проблеми и поколенческите проблеми са една изключително сериозна тема за политиката и политическите технологии в нашето съвремие: “Самата поколенческа смяна, която в момента се случва на политическите и икономическите елити, не само по биологични, но и по други технократски причини, може да се окаже съществен проблем. Бабите и дядовците на сегашното младо и активно поколение знаят каква е цената на войната и каква е цената на мира, защото те са преживявали войни и могат да направят разлика”.
„Няколко поколения живяха в мир и като че ли днес с лека ръка да готови да хвърлят света в глобална война без да си дават ясна сметка за последствията. За това колко е трудно да се изкове мир, при това той да бъде справедлив и да не обрича на последващи ревизии и нови конфликти”, изтъкна Калоян Паргов.