Конституционният съд (КС) единодушно отклони искането на депутати от „Възраждане“ и ИТН да разтълкува правилата за изменение на Конституцията, заложени в самата нея насред процедура по промени в нея, съобщи lex.bg.
Депутатите попитаха КС: „Задължително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр.първо от Конституцията?“.
Т.е. дали при всяко от трите гласувания трябва да се търси мнозинство от ¾ от народните представители и дали всяко от тях трябва да е най-малко два месеца след предходното. Основният им аргумент беше, че правилата, по които в момента се провежда процедурата за промени в Конституцията, се отличават от тези при предишните ѝ изменения. Депутатите обаче не оспориха самите правила, а поискаха абстрактно тълкуване от конституционните съдии.
Именно, отчитайки че искането е направено докато е висяща процедура по промени в основния закон – в петък Народното събрание прие проекта на първо четене, КС приема, че следва да го отклони.
В определението си конституционните съдии разясняват някои основни положения, свързани с ролята на обикновеното Народно събрание като производна учредителна власт – т.е. когато приема промени в Конституцията, и ролята на КС като тълкувател на основния закон.
„Като установява върховенството на Конституцията като най-яркото проявление на върховенството на правото, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от учредителния акт на държавата изисква всеки правен акт да бъде в съответствие с върховния закон. В парламентарното управление това във висока степен се отнася до представителното учреждение, което стои най-близо до и най-непосредствено изразява волята на суверена, особено когато едно Народно събрание (обикновено) влиза в ролята на производна учредителна власт при условията и по реда, предвидени в Глава IX от Конституцията“, пише КС.
И заявява, че макар даването на задължително абстрактно тълкуване на основния закон да е прерогатив на конституционната юрисдикция, тя няма монопол върху тълкуването.
„Когато Конституционният съд тълкува абстрактно разпоредбите на Основния закон, той се стреми да разкрие смисъла, съдържанието и обхвата на висшите за обществото ценности и основни начала в перспектива, която по своя мащаб надхвърля конкретен проблем, докато тълкуването, което дължи Народното събрание при упражняване на своите функции с цел зачитане на върховенството на Конституцията, отразява актуалното измерение на тези принципи и ценности в контекста на конкретния решаван въпрос“, разяснява КС.
Конституционните съдии подчертават, че искането на депутатите е направено в момент, в които е поставен в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията, а то е обосновано и с конкретните правила, по които се развива той.
„Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на осъществяването на народния суверенитет от Народно събрание (обикновено) на плоскостта на конституционния процес. Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява контрол за съответствието на актовете на Народното събрание с Конституцията, но не и да интервенира в процеса на формиране на волята му при тяхното приемане“, пише в КС.
И заявява, че при тези обстоятелства има „риск конституционната юрисдикция да измести разгръщането на демократичния процес и в настоящия случай да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд“.