Преди години Айше Генч ражда преждевременно в една турска болница. Новороденото ѝ дете има нужда от интензивно лечение в кувьоз, но тъй като такива нямало, Айше и бебето ѝ са изпратени в друга болница на 100 км. разстояние. Бебето не е прието както там, така и в следващата болница поради липса на места. Синът на Айше умира в линейката, след като часове наред се опитват да намерят място за бебето.
Европейският съд по правата на човека осъжда Турция за нарушаване на правото на живот на бебето, защото държавата не е положила достатъчно усилия да гарантира „плавна организация и правилно функциониране на услугите, предоставяни от държавните болници, и най – общо на здравната система“ . Съдът добавя, че детето не е починало в резултат на допусната грешка при лечението или проявена лекарска небрежност при оказване на медицинска помощ, защото на него „не му е оказана медицинска помощ въобще“.
Този случай разказва адвокатът по медицинско право Мария Шаркова в своя публикация във Фейсбук.
Тя е убедена, че държавата не е длъжна да осигурява всякаква безплатна медицинска помощ за всеки, но са налице конкретни стандарти, задължаващи всяка държава да вземе мерки, когато в здравната система има недостатъци, които могат да застрашат живота на пациент, нуждаещ се от спешна медицинска грижа.
"Държавата не може системно да неглижира липсата на основни здравни услуги, особено за уязвими групи от населението каквито са болните деца и децата с увреждания. Ако отворите обаче отчетите от кампаниите на Българската Коледа, ще видите своеобразен каталог на нарушенията на правото на болните деца да получат качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ, от която се нуждаят", пише Шаркова.
И допълва - това не са глезотии: говорим за лекарствени продукти, без които заболяването им ще напредне и може да доведе до смърт; говорим за лечебни или диетични храни, без които децата ще умрат от глад (буквално); говорим за рехабилитация, без която инвалидизирането ще напредне и ще постави детето в още по-тежко и унизително състояние; говорим за апаратура, предназначена за лечение на спешни състояния;
"Част от тези дейности би следвало да се финансират от НЗОК, а други - да бъдат осигурени чрез инвестиции в лечебните заведения - собственост на държавата и общините. Вместо това обаче, ние финансираме с даренията си дейности, които по закон отдавна следваше да са осигурени по посочения ред. Така приспиваме съвестта си, даваме индулгенция на безсилните и безидейни управляващи и поощряваме бездействието.
Дарителството и доброволчеството са изключително важни, участието в и подкрепата на каузи, подпомагането на уязвими хора или животни, са все неща, на които трябва да учим и да възпитаваме децата си и да поощряваме у всеки", допълва адвокатът.
Според нея, чрез Българската Коледа оставяме дългогодишното бездействие на властите да паразитира върху дарителството. Примиряваме се с липсата на кувьози в болниците, важни животоспасяващи лекарства за децата, липсата на елементарна помощ за рехабилитация и спасителна храна. С Българската Коледа години наред именно отговорните за тези тежки недостатъци на здравната система ни казват: ние и тази година никаква не я свършихме, но дайте да дадем.
Надявам се, че все някой ще има кураж да каже най-после: "Извинявайте, че всяка година злоупотребяваме с Коледата. Извинявайте, че години наред държим в ъгъла детското здравеопазване и дори по Коледа се сещаме за него само, за да Ви поискаме да дадете още. Ще вземем да си свършим работата най-сетне".