МРЗ е 933 лв. от 1 януари 2024 г. като за първи път тя се определя не по решение на правителството, а по формула и е част от средната работна заплата за страната. Темата коментират икономистът Преслав Райков, експертът и преподавател по данъчно облагане Пламен Донев, и икономистът Стоян Панчев в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Райков каза, че МРЗ е била транспонирана по европейска директива, която според него не отчита много регионални специфики. Той е на мнение, че това може да доведе до дисбаланс в определени райони, които са ключови за икономиката. „Административното определяне на МРЗ няма как да ни направи по-богати и по-проспериращи. Това е заплата, таргетирана за определен кръг от хора, за определен период от време“, смята икономистът. По негови думи е притеснително, че бюджетът и икономиката на страната все повече разчитат на МРЗ. „Преразглеждането, което ще се случи по новата директива и процентът от средната брутна работна заплата за страната ще създаде региони, в които работната сила ще бъде демотивирана, а работодателите ще намерят нови практики как да избегнат плащането“, заяви Райков.
Донев е против мярката за определяне на МРЗ, защото това създава проблем за по-изостаналите икономически региони, за хората с най-ниска квалификация. „Това е грешна и неработеща мярка“, заяви той.
Панчев посочи, че МРЗ се използва като популизъм за тези, които я въвеждат и увеличават. По негови думи тя има и фискален ефект. „Голямата причина да се прави промяна по директивата е свързана с възможността за събиране на по-високи приходи в бюджета“, заяви Панчев. Той е категоричен, че не трябва да има административно определяне на МРЗ.
Гостите коментираха и темата за данъчната политика. Донев смята, че големият проблем е начинът, по който е въведен глобалният минимален данък от 15%. „България не можеше да не го въведе, защото е част от ЕС“, поясни той. Райков посочи, че промяната не е била комуникирана с обществото. По негови думи начинът, по който е въведен също е бил проблем. „Опасно е в турбулентна икономическа и политическа среда да се прави промяна в данъците“, смята той.
Панчев коментира и увеличението на пенсиите. Той е на мнение, че проблемът не е в Швейцарското правило, а в допълнителния скок, който бе въведен по политически причини.
По думите на Райков България е заложник на демографската ситуация, поради което финансовата политика е насочена към подкрепа за социални плащания. „Това е приемливо, но не и в дългосрочен план“, поясни той. Райков каза, че разходите на държавата са се повишили почти двойно за четири години. „Този тренд, въпреки високите инфлационни процеси, е притеснителен. Моделът на икономическа подкрепа през харченето от държавата няма да доведе до желания икономически ръст и няма да максимизира икономическия потенциал“, каза той.
Донев каза, че няма „смислени идеи“ за облагането на доходите и имотите на гражданите.