Към момента 100 работещи издържат 71 пенсионери. Към 2050 г. това съотношение ще бъде може би 100 към 100 пенсионери. В правителствената програма е записано, че до края на юни трябва да бъде направен анализ, който да отчете всички тези фактори”. Това обясни Хасан Адемов, бивш министър на труда и социалната политика, в ефира на „Твоят ден” по NovaNews.
Той допълни, че за финансовата устойчивост и адекватността при определяне на размера на пенсиите има два важни критерия. Единият е съотношението между броя работещи и пенсионерите. „Другият е коефициентът на заместване на доходите на труд, който в България сега е около 69,7%. Това означава, че при 1000 лв. заплата, ще получаваш 700 лв. пенсия, ако говорим за среден размер”, поясни Адемов.
По думите му всички увеличения на минималната и средната пенсия имат своята цена. „Въпросът е по какъв начин обществото, политиците и експертите ще се обединят. За 2024, 2025 и 2026 се предвиждат допълнителни средства за повишение на пенсиите”, коментира още Адемов.
Той припомни, че през 2000 г. беше направена сериозна реформа в пенсионната система. „Основните принципи, заложени тогава, бяха тези на солидарността и адекватността. Но през годините те бяха изкривени и очакванията да се получават адекватни пенсии не се сбъднаха в пълен размер”, заяви Хасан Адемов.
Според Христина Христова, бивш социален министър в кабинета „Сакскобургготски”, е задължително да се направи анализ на пенсионно-осигурителната система и някои неща да се променят. „Пенсиите не трябва повече да се преизчисляват по административно-политически причини, без да се гледа осигурителното право на човека. В последните 5-6 г. се направиха подобни неща, повиши се минималната пенсия, която се доближи до средната за страната. Това намали мотивацията за осигуряване, доведе и до деформация”, каза Христова.
Според нея демографската картина в целия ЕС е обективната причина за реформа на пенсионната система. „Тази година за пенсии са нужни почти 22 млрд. лева, като 10 млрд. от тях ще дойдат от бюджета. Започва да се появява и глобално противоречие между поколенията”, каза Христова.
По думите ѝ субсидирането на минималната пенсия трябва да е внимателно, защото това е пенсионна система, а не социална помощ. „По морално-етични съображения държавата гарантира минималната пенсия, което не е справедливо”, обясни Христова.