Путин много се ядоса на България, когато „Южен поток“ не се реализира. Фактът, че след това „Турски поток“ беше реализиран по такъв скоростен начин показва изключително сериозния натиск, на който Русия е поставила България. Никой не трябва да има съмнение, че българските правителства по това време са били подлагани на жесток натиск и заплахи. Това заяви Руслан Стефанов, програмен директор на Център за изследване на демокрацията пред Блумбърг България.
„Русия има изключително влияние и говорейки евроатлантическото мнозинство, именно това влияние, тази стратегическа корупция трябва да се бори и да е съсредоточено 100% от вниманието.“
Руското влияние върху евроатлантическото бъдеще на България намалява, но в никакъв случай не намалява натискът. Очевидно е, че Русия с решението си да нападне Украйна се застреля в крака, тъй като се постави в подчинено положение спрямо Китай. В момента Китай държи каишката на Русия, защото те са изключително зависими от геополитическите решения на китайската страна, смята Стефанов.
„Южен поток“ е уязвимост, но сравнен с „Турски поток“ е много по-малка. Разликата е, че „Турски поток“ се притежава от България, но проблемът е, че очевидно начинът, по който беше построен, той захрани същите фирми пряко с Русия, Сърбия и Унгария. Това, което се видя при опита на България да наложи такси върху транзита е, че България не просто е подложена на натиск от Русия, а тя се подлага на натиск и от съюзниците на Русия – Сърбия и Унгария, подчерта Стефанов.
„Не виждаме ясно очертани български национални интереси да се защитават с отдаденост, не го е имало и тогава. Имало е обаче достатъчно натиск от партньори и вътрешни фактори – включително неправителствени организации, които са настоявали това да се случи, тъй като то е против интересите на България.“
Когато говорим за геополитика, трябва да е ясно, че става въпрос за твърда и мека власт, които се упражняват и получателите на този натиск, са българските политици. Ако имаме ясна национална доктрина, ще е по-разбираемо къде свършва политическото боричкане и започва накърняване на националния интерес на България. В момента е факт, че България контролира достатъчно тръбна инфраструктура, която да позволи наистина Югоизточна Европа да бъде важен незаобиколим фактор без значение дали е руски, или неруски газ, коментира Стефанов.
За разлика от предходните две или три години поне сега имаме ясна геополитическа ориентация на страната ни – т.нар. евроатлантическо мнозинство все още работи и ще продължи да работи, тъй като конституционните промени орязаха възможностите на президента да влияе. Нови избори не биха довели до чак такава драстична промяна. От друга страна е ясно, че ротацията увеличава несигурността. Все още обаче не е ясно дали ще се премине към ротация, или избори, но шансът изглежда еднакво равен, смята Стефанов.
„Еврозоната вече е изконсумирана – дали България ще влезе, или не, зависи от решения, които вече взехме. Действията сочеха обратно на това, което казват думите, тъй като завършихме с дефицит миналата година и обявихме дефицит за тази.“
Според Стефанов, когато има ясно видимо партии, които се контролират взаимно е по-добре, отколкото да има само една. Би трябвало да сме свикнали, че демокрацията е по-бавна и хаотична, но това е в полза на гражданите. Регулаторите са онази част от контролната система, която е много по-мощна и с повече инструменти за справяне с корупцията.
Евроатлантическото мнозинство не е монолитно и това е в полза на гражданите, защото те могат видят всички проблеми. Това обаче създава много шум и ние трябва да се научим да го дестилираме. Геополитическата шумотевица се усилва от белия фонов шум, който Китай и Русия непрекъснато създават, в което стои основата на съществуването на евроатлантическото мнозинство. То не променя факта, че трябва да има конкретни действия, за да се защити интегритета, целостта и здравината на българската демокрация. Основната загриженост на европейските политици спрямо европейските избори не я виждаме в достатъчно голяма степен на българска почва, посочи Стефанов.
„Русия винаги е имала много сериозен контрол и всички тези години – измъкването от големия шлем са били част от намаляването на тази зависимост.“