В навечерието на Седмицата на гората припомняме най-важните факти за българските гори, които се коментират рядко. Фактът, че днес България е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранени гори се дължи на дейностите на лесовъдите. Знаете ли, че средната възраст на българските гори е 60 г.? Малко известно е и, че след Освобождението горите заемат едва 20% от територията на страната ни, много от тях са изсечени, други загиват при пожари и различни бедствия. Над век по-късно обаче те се развиват много добре, а данните го доказват повече от убедително. Това посочват от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
Статистиката сочи, че 38.5% от територията на България е заета от гори. Близо 35% от тях са защитени, а 10% са под строга закрила. Според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години горите са увеличили територията си близо 2 пъти. За период от 60 г. запасът им e нарастнал 3 пъти (от 243 млн. м 3 до 718 млн. м3 през 2020 г.) Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30 %.
Данните показват още, че ние сме на второ място в Европа по защитени територии в НАТУРА 2000. България е изпълнила всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение опазването на „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“.
Малко известен е и фактът, че близо половината гори в страната ни са издънкови и кореновата им система е стара. ¼ от тях са създадени изкуствено в следствие на планирани лесовъдски действия. Учените у нас твърдят, че голяма част от българските гори са застаряващи и е нужна своевременна грижа. Ако изоставаме с изпълнението на горскостопанските планове, както се случва в момента, подлагаме горите на риск от застаряване и намаляване на прираста. Жизненият цикъл на гората прилича на човешкия – когато е млада, расте бързо, респективно консумира повече (поглъща въглероден двуокис), в зрелостта се възпроизвежда, а когато застарява, става по-уязвима на всякакви влияния.
Науката е категорична, че стопанисваните гори са по-устойчиви на пожари, нападения от насекоми, ветроломи, снеголоми и др. отколкото тези, в които липсват дейност и грижа. Затова е важно грижата за гората да бъде бъде адекватна и да се прилага от лесовъдите. Гората трябва да се управлява, като се спазват нейните три основни функции – социална, екологична и икономическа. Ако не се стопанисва устойчиво, гъстотата ѝ може да стане твърде голяма и да се намали растежния простор, което представлява сериозен проблем, защото така има риск дърветата да загинат.
Важно е да не забравяме също, че гората е възобновяем природен ресурс. В основата на устойчивото ѝ управление стои принципът, че ползването на дървесина трябва да е в рамките на годишния прираст. Според добрите европейски практики устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо прираста. За сравнение в България се добиват 50-55%. Лесовъдите са категорични, че тази тенденция не е благоприятна и вече се отразява върху състоянието на горите у нас, тъй като за пръв път от десетилетия прирастът намалява. От изключително значение е България да се реализира ефективна политика за управление на горите и да бъде стартирана национална инвентаризация, която да установи реалните запаси в горите.