На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник.
Това обявиха от пресцентъра на Столичната община.
По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ площ е 2,84 кв. км. В „Географското единство на българските земи” проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...”
През 2024 г. отбелязваме 145 години от обявяването на София за столица на България. Столичната община е подготвила разнообразна програма със събития, посветени на историческата годишнина.
От 1 до 14 април в Галерия на открито в парка пред НДК (до кино „Кабана“) е представена изложбата с илюстрациите към книгата „Моята София и други образи“ (издателство „Точица“), издадена с подкрепата на Столична програма „Култура“. Автор и илюстратор е Вяра Баяджиева, която вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. „Моята София и други образи“ е светъл поглед към човешкото очарование на София.
На 3 април в 11.30 ч. в градина „Кристал“ ще бъде открита изложба, посветена на един от символите на града, залегнал и в герба – планината Витоша. До 16 април в Галерията на открито ще можем да видим архивни фотографии, карти и документи, свързани с първите стъпки, предприети за обособяването на защитената територия, отношението им към частните земи и имоти, промените по отношение на допустимото строителство и други любопитни факти, свързани с управлението и опазването на планината. Представени са исторически моменти от изграждането на хижи и инфраструктура. Втората част на изложбата е посветена на биоразнообразието и богатството от красиви растения, потайните обитатели на планината, които биха могли да бъдат наблюдавани в непосредствена близост до големия град, а и в самия него. Представени са музеите и алеите, които предоставят възможност за множество образователни, спортни и социални дейности сред природата и в непосредствена близост до столицата. Изложбата се организирана съвместно с Регионален исторически музей-София и Дирекция на Природен парк „Витоша“.
Софийският духов оркестър ще изнесе концерт в градина „Кристал“ от 12.00 часа.
На 3 април с ВХОД СВОБОДЕН столичани и гостите на града ще могат да разгледат експозициите в Софийската градска художествена галерия и филиалите ѝ – галерия музей "Дечко Узунов" и галерия "Васка Емануилова". Регионален исторически музей - София също ще отвори безплатно врати за постоянната експозиция и временните изложби в сградата на площад "Бански" №1, археологическите останки под бул. "Княгиня Мария Луиза" в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", археологическото ниво на храм "Света София" и Триъгълната кула на Сердика.
Седемнайсет от станциите на Софийското метро ще бъдат огласени на 3 април от музиката на млади софийски музиканти. Възпитаници на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и формации към Народно читалище „Тротоара 2020“ ще свирят от 17.30 ч. до 18.30 ч. на метростанциите „Сердика“, „Васил Левски“, „Софийски университет“, „Национален дворец на културата“, „Г. М. Димитров“, „Западен парк“, „Летище София“, „Театрална“, „Витоша“, „Бизнес парк“, „Красно село“, „Вардар“, „Централна гара“, „Европейски съюз“, „Патриарх Евтимий“. Джаз формация „София“ към общински културен институт „Надежда“ ще свири на метростанция “Хан Кубрат“. Инициативата се реализира с партньорството на "МУЗИКАУТОР".
На 3 април започва тридневен филмов фестивал „Столична програма „Култура“ представя…“, който ще покаже в кино „Влайкова“ документални филми, финансирани от Столичната община н направление „Кино“ на Столична програма „Култура“. Зрителите ще могат да се срещнат и с някои от екипите, създали филмите. Филмовата поредица ще продължи на 6 и 7 април.
Програмата започва в 20.00 ч. на 3 април с филма „Къщите говорят“ (50 мин.), режисьор Владимир Люцканов, сценарист Антоанета Бачурова, оператор Кирил Проданов.
“Къщите говорят” е биографията на един град, разказана пред съвременните му обитатели и припомняне, че всеки от нас поотделно е отговорен за качеството на общия ни живот. Художествено-документалната поредица фокусира погледа към софийски архитектурни шедьоври и човешките съдби под пластовете история. Визия и история припомнят за размаха на будни личности от следосвобожденска България, оформили антропологията на един модерен град, който бързо става част от общоевропейския проект.
На 6 април прожекциите започват в 16.00 ч. с филма „аз съм Денис“ (25 мин.), режисьор и сценарист Орлин Милчев, оператор Филип Търпов. Документалният дебютен филм изследва близостта и приятелството на фона на войната в Украйна и бежанската криза. Денис Иващенко е 18-годишен бесарабски българин и бежанец от войната в Украйна. Той пристига сам в София през юни 2022 г. Търси работа през фейсбук групи и сайтове, и на една от обявите му откликва Алекс Георгиев, собственик на склад с екип от 30 души. Алекс е израснал в краен квартал и познава трудностите. Той вижда потенциал и парче от себе си в Денис. Взима го на работа, воден от интуицията си.
Автор и продуцент на „105 минути София“ е Камен Воденичаров, сценарист е Таня Димова, режисьор – Димитър Ланджев, оператор – Петър Димов. Проектът, посветен на София, ангажира аудиторията по привлекателен и динамичен начин, като преплита елементи от анимационното, документално и игрално кино. Прожекцията започва в 16.30 ч., филмът е с продължителност 96 мин.
В 18.30 ч. "В името на бог Ръгби" ще представи историята на спорта ръгби от света към България – с първите нежелани стъпки на "капиталистическата игра", през изтритите постижения, незабележимото разпространение и признаците за нов живот в ХХІ век. С комбинация от архивни записи, зрелищни кадри от игрището и свидетелства на състезатели от 1956 г. до днес, разказът надскача спортния контекст и дава широка картина на живота у нас през различните периоди на ХХ век - с ръгби и без ръгби. В разказа участват историците Веселин Методиев и Димитър Стоянович, музикантите Орлин Павлов, Владимир Ампов-Графа, Благовест и Светослав Аргирови и др.
Сценарист и режисьор е Васил Върбанов, оператори – Крум Родригес и Орлин Руевски.
На 7 април от 16.00 ч. ще бъде показана втората част на поредицата „Къщите говорят“. В 17.00 ч. “София и K-поп музиката” ще покаже едно от многото лица на София – субкултурата на феновете на корейската поп музика. Край ЦУМ и НДК, в подлеза на Софийския университет те репетират, изразяват себе си и своята любов към танците и музиката. За тези млади хора София е град, който предоставя модерни възможности и безкраен терен за себеизява, защото клиповете, които снимат са повлияни не само от музиката, а и от средата, в която те репетират и живеят. Този филм проследява тяхното пътешествие от избора на танц до неговата реализация.
Сценарист и режисьор на филма е Марио Георгиев, оператор – Боян Карамфилов.
От 18.30 ч. „Звукът на София“ изследва как уличната музика разкрива културното многообразие на столицата и разказва за талантите, които се изявяват на уличната сцена, а някои са се превърнали в емблема на града. Срещите не са само с български изпълнители, а и с чуждестранни улични музиканти, които са се превърнали в част от културната среда на София.
Режисьор е Николай Мутафчиев, филмът е със специалното участие на Стоян Роянов - Я-Я.
На 6 и 7 април Столичната община и платформата historicalroutes.bg организират исторически беседи „Зад фасадите на ПАРИЖ 1 и МОСКОВСКА 33“. Столичната община отваря централните си сгради, за да се насладят посетителите на архитектурната красота на дома на фабриканта Киро Стефанов – сградата на улица „Париж“ №1 и да разгледат старото Интендантство към Двореца – днешната сграда на кметство на улица „Московска“ №33. Ще бъдат реализирани по 5 беседи на ден с продължителност около 45 минути всяка. Участието става след предварително записване.
Здравко Петров от historicalroutes.bg – урбанист и автор на книгата „Исторически маршрути: София“ ще води беседите и ще разкаже как е изглеждала София след Освобождението, какви са били приходите и разходите на първия общински бюджет, защо Константин Иречек нарича града ни „българската Венеция“. Ще научим за вдъхновеното изграждане на София като европейска столица на фона на две от най-забележителните ѝ сгради, ще проследим как София преминава през пълна промяна за по-малко от три десетилетия, а криволичещите сокаци и кьорсокаци се заменят от широки и прави улици с осветление и електрически трамваи.
В сградата на ул. „Московска“ №33 ще бъде изложен и оригиналният проект за столичния герб, дело на Харалампи Тачев.
Информация за инициативите може да бъде намерена на страницата за култура на Столичната община „Арт София“ – https://artsofia.bg/bg и на фейсбук страниците Столица Култура и ArtSofia.
ДНИ НА СОФИЯ В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА - 3-4 АПРИЛ 2024 Г.
Столична библиотека - една от най старите общински културни институция в града ще отбележи 145 години от обявяването на София за столица на България с поредица интересни инициативи:
Фотодокументална изложба „Кметовете на София“
„През течение на своя полувековен живот българската столица е била управлявана от много кметове и общински съвети. Те всички са полагали грижи и старание за развитието и благоустройството на нашия престолен град. Благодарение на техните усилия, София можа от една малка паланка да добие днешния си доста привлекателен вид на модерен град.“ Александър Тацов, 1932г.
Експозицията представя столичните кметове от учредяването на Софийския градски съвет до днес. Отбелязани са най-важните моменти от тяхната дейност и най- значимите им постижения. Ще бъдат изложени ценни книги и сборници с документи от фонда на Библиотеката, които допълват сведенията за усилията на общинската управа през годините за благоустрояването на града и превръщането на София в модерен европейски мегаполис. Интерес ще предизвикат биографиите на Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов и други софийски кметове, оригинални ценни издания, които представят емблематични сгради, паметници, институции и тяхната интересна история. Сред показаните редки книги са знаковият „Кратък исторически преглед за Столичната община“ на началника на административния отдел на общината Александър Тацов (1932), „Нашата столица, нейното благоустройство и украсяване“ на Асен Кермекчиев (1907), „Стара София“ (1941) на инж. Радослав Михайлов, бивш зам. кмет от кметския екип на инж. Иван Иванов, „Александровска болница“, юбилейни книги на Първа мъжка гимназия (1904) и Първа девическа гимназия в София (1904).
Кръгла маса „Моята София“ – (4 април, 14 ч., галерия „София“)
Дискусията събира за пръв път изявени автори на научно-популярни книги, посветени на историята, миналото и развитието на столицата ни.
Участници в дискусионния панел ще бъдат : проф. Кирил Топалов и проф. д-р Тони Николов (носители на учредената в рамките на Годишните награди на Столична библиотека награда за най- интересна книга за София), както и д-р Петър Величков, д-р Александър Геров, Мариана Екимова-Мелнишка, Павлина Делчева-Вежинова, Магдалена Гигова, Георги-Момчил Попов, Здравко Петров. Модератор на дискусията е Виктор Топалов. Кръглата маса е съпроводена с експозиция от авторски книги на участниците в дискусията, посветени на София,.
На кръглата маса ще бъдат представени всички издания на Столична библиотека, свързани със столицата, тематичната поредица за близкото минало на града: „Моята София“, „Голямата София“, „Красивата София“, която може да се намери в цифров формат на сайта на библиотеката, ще бъде презентирано и най – новото ѝ издание „Любопитната София“.
Ще бъде учреден и първият неформален клуб на писатели, изследователи и журналисти, пишещи за София. Бъдещите активности на клуба ще засилят интереса на читателските публики към уникалното книжовно наследство, съхранявано във фонда на Библиотеката и към оригиналните ѝ дигитални платформи. Клубът се организира с подкрепата и съдействието на Столична библиотека, а членовете на клуба ще се включат в различни инициативи на Библиотеката, насочени към приобщаване на младежката и ученическа аудитория към богатото културно наследство на София.
Екскурзионен маршрут сред колекциите на литературния музей на Столична библиотека „Бележити българи“ на тема - „София в творчеството на Симеон Радев, д-р Константин Стоилов, Кирил Христов“ (3 април, начало 14 часа).