На 6 април 1941г. от територията на България Третият Райх започва операции "Ауфмарш 25" и "Марита". Това е едновременното нападение на Югославия и Гърция.
За броени дни двете балкански страни капитулират,
Ньойските окови са разкъсани с помощта на немското оръжие.
На 20 април, Великден, българската армия е посрещната като освободител в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини, а Пирот, Враня, Скопие, Велес, Охрид, Битоля, Кукуш, Сяр, Дедеагач - отново свободни и български.
И до днес се носят легенди как през 1941 г. в някои от освободените села и градове не е имало реколта от плодове – цветът на дърветата бил постлан по пътищата, по които минавала българската войска.
Немската инвазия в Гърция, известна с кодовото име Операция Марита (на немски: Unternehmen Marita), е част от Втората световна война, която се провежда в континенталната част на Гърция и южната част на Албания. Немските военни действия започват на 6 април 1941 г. с навлизането на немските войски в Гърция през България. Комбинираните сили на Гърция и на Британската общност водят ожесточени битки, но най-накрая гръцките и британските войски са победени. Атина падна на 27 април. Въпреки това, британците успяват да евакуират около 50 000 войници. Гръцките кампания завършва с бърза немска победа с падането на Каламата в Пелопонес.
На 13 април 1941 г. Хитлер издава Директива № 27,
в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той приключва юрисдикцията на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а именно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, включително и остров Крит. Те също така окупират Лерин, към който България и Италия имат претенции.
В края на април и началото на май съгласно ангажиментите си по договореностите с Германия, българската армия навлиза, без да срещне съпротива в Западна Тракия и заема областта между река Струма и разграничителната линия минаваща през Дедеагач и Свиленград на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски започват да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.