Марин Льо Пен има доста тежка задача – да промени образа си в степен, в която да мобилизира значително повече хора както по линия на сегашните европейски избори, но по скоро твърде отрано да започне да се готви за следващите парламентарни и президентски избори във Франция. Видяхме, че Макрон също започна своята кампания по един или друг начин за тези избори, макар че те са след близо 2 години".
Това каза пред БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.
Според него по скоро се мисли за невъзможността да се реализира голямата програма на "Националния сбор" и лично на Марин Льо Пен, ако тя прави такива компромиси.
Тя трябва да разчиства и отминали петна, каквито бяха добрата ѝ дружба с Кремъл, добави проф. Попов. И продължи коментара си:
"С течение на времето тя усети, че няма как да постигне голямата си цел, а именно президент на Франция, и голямо мнозинство в парламента, включително в ЕП, и започна да разчиства идолите си и сенките си, които беше понатрупала".
В ЕП ти трябва силен партньор за по-големи реформи, отбеляза проф. Здравко Попов.
Едно беше поведението на Джорджа Мелони в предизборната кампания, друго е като министър-председател, посочи още той и добави, че тя е възприела националните задачи на Италия:
"Както говореше срещу еврозоната и че ще изкара Италия от еврозоната, днес тя и дума не казва за това. Ясно и категорично е про-Украйна, анти-Русия. Има една вече доста по-умерена политика спрямо мигрантите. Радикално против нелегалните мигранти, но в същото време – защитничка на необходимостта от работна ръка за Италия, необходимостта да се селектират мигрантски общности. По нейно време, сега – откакто тя е министър-председател, за една година са влезли толкова мигранти, колкото не са влизали преди тя да се качи".
По думите му тя иска да участва в тази реформа на миграционната политика на ЕС по един нов начин. Поведението ѝ е на държавник, категоричен е проф. Попов и добави, че и Льо Пен иска да бъде мислена като държавник.
"Затова те помъничко влизат в мейнстрийма. Взимат си нещо от мейнстрийма така, че да не изглеждат много абсурдни, парадоксални и негативни спрямо мейнстрийма, а някак да успеят да го овладеят, запазвайки основните ядра на своите идеологически каузи и цели".
Проф. Здравко Попов изказа мнението си, че дебатът за това как да изглежда ЕС се възобнови отново в последните 10 години поради известна слабост на лидерството и управлението на Съюза.
"Този спор е възобновен. Виждаме го като един огромен дебат относно бъдещето на Европа. В него участват различни лидери. Тази ситуация мисля, че ще се отрази в пропорциите в ЕП. И десните, и крайно десните, и консервативните, и реформистките партии не са антиевропейски – те по скоро имат друго разбиране за бъдещето на Европа. Никой не се отказва от цивилизационната функция на Европа и на цивилизационната мисия на Европа в света".
Според него проевропеизмът съществува като водеща тенденция, но той има различни модели.
По думите му голям проблем днес е дали младите поколения възприемат наратива, който беше създаден за интеграцията на Европа след Втората световна война, за свой:
"Дали той е достатъчно атрактивен и дали той ги вдъхновява да се присъединят или той вече е старомоден за тях. И дали не трябва да се направи нов наратив, който да отговаря значително по-адекватно на въжделенията на младото поколение на Европа. Това е битка за младото поколение".