Икономическите връзки на България с Русия отслабват, но тези с Китай са във възход. Това отчита доклад на Международния валутен фонд (МВФ) по избрани теми след редовната мисия на организацията у нас в началото на годината, съобщи investor.bg.
Като малка отворена икономика България разчита на икономически обмен с глобални партньори. Въпреки това след тласъка, получен преди присъединяването към ЕС и преди глобалната финансова криза, нейната роля в глобалните вериги на стойността е нараснала слабо и остава под равнището на съседните държави по отношение на връзки със страните от ЕС, се посочва в изводите на МВФ.
Докладът отчита намаляващата роля на Русия в търговските отношения на България, посочвайки, че вносът е концентриран върху енергийни продукти, а износът за Москва е ограничен. Въпреки това заради дерогацията от ембаргото на ЕС върху внос на руски петрол, се е наблюдавало увеличение на доставките, а по-значителен спад в зависимостта от руски енергийни продукти се очаква да се наблюдава през тази година след отмяната на дерогацията от 1 март 2024 г.
Същевременно, макар и относително ограничено, значението на Китай в търговските взаимоотношения на България расте, като най-значителна е зависимостта на страната от китайския пазар в сектори като основни метали и добива на неенергийни продукти.
По данни на Министерството на икономиката и индустрията, оповестени по време на Българо-китайски бизнесфорум, стокообменът между България и Китай възлиза на 4 млрд. долара през 2023 г., като българският износ расте с 33% спрямо 2022 г. В края на 2023 г. общо инвестираните средства от Китай у нас възлизат на 150 млн. евро.
Износът на български земеделски стоки за китайския пазар е нараснал двойно на годишна база през 2023 г. спрямо предходната, става ясно от думите на земеделския министър Георги Тахов, участвал в същия форум. Търговията със селскостопански и хранителни стоки между България и Китай е нараснала с над 37% през 2023 г.
Въпреки известно нарастване на сложността през последните години, България до голяма степен остава специализирана в нискотехнологичен износ, отчитат още от МВФ.
Докладът показва още, че глобалната и регионалната интеграция на България се е забавила през последното десетилетие. Докато в периода, предшестващ присъединяването към ЕС и глобалната финансова криза, България получава голям поток чуждестранни инвестиции, след кризата, както много други държави, нарастването на участието на България в глобалните вериги на стойността намалява. Нивото на европейска интеграция на страната е сред най-ниските в сравнение с останалите държави от ЕС.
Исторически, едно от основните конкурентни предимства на страната, е предлагането на евтина работна ръка, отчита докладът. За да засили интеграцията и си да се наслади на ползите от приемане на еврото и присъединяване към Шенгенското пространство, България трябва да повиши своята конкурентоспособност, която не разчита на цената на труда.
Според доклада икономическата ситуация в България може да се подобри с увеличаване на инвестициите в транспортна инфраструктура и по-добро управление, защото именно гъстотата на пътната мрежа и върховенството на закона са двете области, в които България значително изостава. От МВФ отчитат, че има възможност да се инвестира в развойна и научноизследователска дейност, както и интернет свързаност, защото там се наблюдава значителна разлика между България и другите европейски страни.
Преките чуждестранни инвестиции са значително под пиковите си нива от 2007 г. В последното десетилетие те идват основно от европейски партньори и са концентрирани най-вече в сектора на услугите, особено – финансовите дейности, включително недвижими имоти, търговия на дребно и едро. Преките чуждестранни инвестиции обикновено вървят в комплект с участието в глобалните вериги на стойност, затова и ако България стане по-привлекателна за чуждестранни инвестиции, би се повишило нивото ѝ на интреграция и така страната би получила повече ползи от членството си в еврозоната, например – привличайки многонационални компании, които търсят място за релокация.
Перспективата за присъединяване към еврозоната и Шенген дава възможност за изграждане на по-здрави връзки с държавите от региона. За по-дълбока интеграция обаче България трябва да настигне другите европейски държави, като направи икономиката си по-конкурентна и привлекателна за чуждестранни инвеститори.
По отношение на възможността за приемане на България в еврозоната се допуска като реалистично това да се случи по-късно през 2025 г., но ако политиките и външнополитическите шокове не повлияят негативно на спада на инфлацията.