Съборена сграда в центъра на София трябва да бъде възстановена след заповед на Министерството на културата. Става дума за къщата на ъгъла на ул. "Велико Търново" и ул. "Асен Златаров".
Сградата беше със статут на недвижима културна ценност, който е свален през 1993 г. Докато течеше процедурата за връщане на статута ѝ, през 2022 г. сградата беше съборена. Сега макар вече да я няма, тя има статут и трябва да бъде възстановена.
Заповедта е ключова за опазването на културното наследство, но юристи предупреждават, че това може до доведе до даването на статут и на други сгради, които не съществуват от години, разказва БНТ.
Сграда, която архитектите биха определили като типичен представител на българския модернизъм. В съзнанието на тези, които я помнят обаче, ще остане като една от изчезналите къщи, които пазеха духа на София.
Сега на ъгъла на ул. "Велико Търново" и "Асен Златаров" растат бурени, които можем да видим само от прозореца на съседния блок. На мястото на къщата, която трябва да бъде възстановена, е издигната висока и плътна ограда, от която не се вижда нищо.
Статутът на недвижима културна ценност на сградата е премахнат преди 31 години. През 2018 г. е поискано да бъде върнат. Оттогава до събарянето ѝ минават 4 години. През тях Националният институт за недвижимо културно наследство не успява да се произнесе и да внесе документите в Специализирания експертен съвет към Министерството на културата. Така, докато се чака връщане на статута, къщата е съборена.
"Не са предприети и действия, които да осигурят на сградата временен режим на опазване. Тоест, държавните органи не са забранили нейното премахване", посочва адв. Николай Седефов, представител на собственика на имота.
Сега, макар да я няма, къщата има статут, а Министерството на културата е издало заповед за възстановяването ѝ. Собствениците я обжалват, но дори и да бъде възстановена, е твърде вероятно отново да видим ефекта "къща в къщата", защото статутът ѝ е „от ансамблово значение“.
"При категориите от "ансамблово значение" и "за сведение", там е изключително важно да се запазят фасадите или част от фасадите. Няма да цитираме култови обекти в София, които се стремят да ги доведат до този статут, защото инвеститорът вътре може да развие една друга, съвременна функция", коментира арх. Петър Стрясков, експерт по опазване на културното наследство.
Заповедта може да постави началото на подобна практика и за други сгради.
"Обявяването на несъществуващи сгради за недвижими културни ценности представлява освен незаконосъобразен административен акт, в случая нищожен, опасен прецедент, който създава от една страна предпоставки за правен хаос, възможности за злоупотреба с право, защото всеки един гражданин може да поиска сграда, която е разрушена пред 5, или 10 години, или 100 години, да бъде обявена за недвижима културна ценност", казва адв. Николай Седефов, представител на собственика на имота.
От Националния институт за недвижимо културно наследство изпратиха писмен отговор до БНТ, в който обясниха че вече има и други случаи, при които тече процедура за предоставяне на статут на вече съборени сгради. Обяснението за забавянето от 4 години е липсата на достатъчно служители, заради което сроковете са системен проблем, както и мерките по време на ковид-пандемията.
А докато несъществуващата вече къща чака своята съдба, подготвените преди няколко години промени в закона чакат политическата воля, с която да бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание.