На 9 август 681 г. на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
Шестият вселенски събор (или Третият константинополски събор) се е провежда в периода от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. Свикан от император Константин IV Погонат, съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и папа Хонорий I.
В изказването си презвитер Константин от Апамея споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), „нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България”.
Тази реч на Константин се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България.
През първите години на своето управление хан Аспарух извършва няколко важни държавнически дела:
регулира отношенията си със славянските племена в състава на държавата, като ги задължава да охраняват границите на юг и на запад; предприема поход срещу хазарите, прогонва ги на запад и разширява България до р. Тимок и Карпатите; укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър и други укрепени пунктове; изгражда „великия презид” – земен ров и вал – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море.През 688 г. византийският император Юстиниан ІІ нарушава мира и предприема поход към Солун и Македония, но на връщане попада на българска засада в Източното Беломорие и претърпява пълен разгром.
Чрез своите военни и дипломатически акции българският владетел влиза в съюз с Куберова България в земите на днешна Македония, постоянно застрашавана от Византия. Така хан Аспарух успява да присъедини и защити славянското и българско население от тези югозападни територии.
Смята се, че хан Аспарух е утвърдил хронологичния паметник „Именник на българските ханове”.
Храбрият и непобедим основател на Българската държава Хан Аспарух загива във войната срещу хазарите на североизток през 700 година.