Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. Оттам допълниха, че на улица "Петко Рачов Славейков" №31 живеят над 1200 души, обобщи БНР.
Разминаването на данните е свързано с промени в закона, които регламентират начина, по който се правят адресните регистрации.
Според Радка Томова, главен експерт от службата на ГРАО в Стамболийски,
всички къщи в махалата се водят на този адрес от много години.
"Нашата ромска махала е създадена като всички ромски махали в покрайнините на града преди много години. Винаги масата хора там са се водели на този адрес. Къщите са незаконни, някога са строени върху частна или общинска собственост. Не са законни, не са в регулация. Но интересното е, че държавата чрез нейните институции мълчаливо си е допуснала това нещо и не ѝ е пречело да ги обслужва. Просто в последните години някои ситуации в нашата ромска махала и честите избори изкараха на преден план тази ситуация, но тя няма връзка с изборите", обясни Томова.
Припомняме, че в петък депутатът от „Възраждане“ Кръстьо Врачев обяви в парламента данни от проверка на Областна администрация в Пловдив, според които на този адрес в Стамболийски са регистрирани 1093-ма души.
Абсурдът с адреса на улица „Петко Рачов Славейков“ 31 не е отсега. Става дума за имот, в който не живее никой, след като последните собственици са починали.
Според Тодор Маринов, който живее в махалата, всички семейства там са регистрирани на този адрес. "Може би от 70-80 години е така. Много ясно, че там няма как да живеят над 1000 души, но къде е грешката - при този, който записва или при този, който отива да се записва?", пита се Маринов. По думите му, когато къщите са построени, те не са били узаконени.
"Няколко къщи има узаконени. Всички искат да си узаконяват къщите, да си плащат данък на държавата, ама не позволяват",
поясни той. И допълни, че на номер 31 са живели възрастни хора, които са починали и оттогава там няма никой, предава БНР.
Разминаването на данните е свързано с промени в закона, които регламентират начина, по който се правят адресните регистрации.
"От 2011 година беше приет според мен не много добър закон за адресната регистрация. Смятам, че силно ограничава възможностите на хората да се регистрират. Твърде много изисквания, на които хората не могат да отговорят.
Хората без лична собственост и не намирайки човек, който да предостави своята собственост, те остават без адрес. Имаме записи в национална база данни - маса хора без адрес, извън класификатора на населените места. Тези хора не влизат в ничия база, не могат да си извадят документи за самоличност, няма ги.
Майка без адрес ражда бебе без адрес вече",
коментира Радка Томова.
От години в махалата в Стамболийски вече не се правят регистрации, но това води до абсурда, че много жени не могат да получават социални помощи за децата си, защото нямат адрес. Много от мъжете в махалата си вземат жени от други населени места, но те също не могат да бъдат регистрирани по настоящ, посочи Томова.
"На този адрес, в базата, която ползвам, живеят около 1200 души. Но там движението на населението в момента е по смърт и раждаемост, защото ние не правим адресна регистрация. Намалява поради настъпила смърт. Но жените, които си имат по рождение адресна регистрация, една част те физически не са и тук, защото са се задомили в други населени места, но там също не могат да се регистрират. То е омагьосан кръг", обясни служителката.
Затова служителите в ГРАО се надяват законът отново да бъде променен, за да се сложи край на подобни абсурди.