Мандатът на този ВСС изтече преди две години и няма легитимност да избира нов главен прокурор, нито председател на Върховния административен съд. Няма и законовото право, защото Конституцията има пряко действие. Бившият министър на правосъдието посочи и Народното събрание, за което се изискват минимум 48 подписа.
Това заяви снощи бившият правосъден министър доц. д-р Атанас Славов в предаването „Пресечна точка" по Нова телевизия.
„В голямата си част конституционната реформа беше отменена, но не и в частта на параграф 23 от Преходните и заключителни разпоредби, която казва, че двете колегии на Висшия съдебен съвет, до избора на новите Висш прокурорски съвет и Висш съдебен съвет, не могат да осъществяват функциите по избор на новите трима ръководители - председател на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и главен прокурор", коментира Славов.
Според члена на Изпълнителния съвет на „Да, България!", логиката на текста в параграф 23 е била не само, че ще има нова структура на съдебната система - такава очевидно няма да има след бламирането на реформата - а че този състав на ВСС няма легитимност да проведе този избор. „През цялото време на конституционния процес, в който участвах пряко, тези два аргумента бяха валидни - единият формален (за нова структура) и другият съдържателен, този за легитимността", заяви Славов.
Според Атанас Славов съществува валиден юридически спор и затова е редно да бъде сезиран Конституционният съд, който следва да изтълкува, в случай на противоречие между параграф 23 от Конституцията и режима по Закона за съдебната власт, кое трябва да се приложи? „Аз нямам съмнение кое трябва да се приложи - това е Конституционният текст, защото няма как един обикновен закон, какъвто е Законът за съдебната власт, да суспендира прилагането на един параграф от Конституцията".
Бившият министър на правосъдието посочи Народното събрание, за което се изискват минимум 48 подписа, президентът и Върховния касационен съд измежду субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Славов допълни, че трябва да се направи всичко възможно, за да няма каквито и да било съмнения, че когато започне, процедурата ще отговаря на всички изисквания, включително и конституционни.
Междувременно, според Славов, друга стъпка, която могат да предприемат народните представители е промяна в Закона за съдебната власт, която да подобри процедурата за избор на нов ВСС и да въведе достатъчни гаранции за директно представителство на интересите на професионалната общност и липса на политическо вмешателство. И след това да се произведе новия избор за Висш съдебен съвет, който вече да осъществи процедурата за избор на главен прокурор и председател на ВАС.