Чудовищното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври миналата година и останалите събития от изминалите 12 месеца разкриват една мрачна истина: същинската цел на враговете на Израел не е насърчаването на палестинските права, а унищожаването на Израел и разгръщането на борбата им срещу свободния свят. Тази неприязън се корени в дълбоко заложени, вековни антисемитски настроения, които надхвърлят границите и идеологиите. Това пише посланикът на Израел в България Йоси Леви Сфари в материал, изпратен до ФАКТИ.
Еот какво пише още посланикът:
След като Израел се оттегли от ивицата Газа през 2005 г., Хамас пое контрола върху Газа през 2007 г., отклонявайки международната помощ не за да помогне на своя народ да се изправи на крака, а за да финансира безмилостните си атаки срещу Израел, като същевременно налагаше репресивен джихадистки режим върху населението на Газа, лишавайки го от основни свободи. Жестокостите, извършени от Хамас на 7 октомври, не са произволни актове на насилие, а част от ясно заявена кампания на геноцид срещу евреите, открито прославяна от лидерите на терористичната организация. Дори когато Газа лежи в руини, Хамас отказва да се предаде, демонстрирайки, че техният приоритет не е благосъстоянието на палестинците, а непрекъснатият им стремеж към унищожението на Израел.
Имаше известни очаквания, че Палестинската автономия (ПА) на Махмуд Абас би могла да се дистанцира от Хамас и да предложи на света и палестинците алтернатива на пътя на геноцид, избран от Хамас. Вместо това, повече от година след кланетата, ПА не е осъдила зверствата. Всъщност ПА демонстрира солидарност с Хамас, обединени от общата си омраза към Израел – модел, напомнящ за исторически антисемитски съюзи, създадени срещу евреите, независимо от вътрешноидеологическите различия.
Същият модел на антисемитско сдружаване е очевиден сред шиитските милиции в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, всички подкрепяни от Иран. В исторически план шиитските и сунитските джихадисти са водили ожесточени граждански войни в целия Близък изток, но днес те са обединени от общата си цел: унищожението на Израел. Антисемитизмът се превърна в спойката, която държи тези иначе противоположни сили заедно, докато се стремят да заличат еврейската държава. С тези си действия, те обръщат гръб на благосъстоянието на собствените си народи, чиито страдания се увеличават, тъй като лидерите им дават приоритет на унищожението на Израел пред всичко останало. Хизбула, например, започнаха непровокирана атака срещу Израел на 8 октомври, изстрелвайки над 10 000 ракети и прогонвайки повече от 60 000 израелци от домовете им по ливанската граница. Иран, който вече е отговорен за опустошението на Ливан, заплашва да унищожи последните надежди на тази страна за възстановяване, превръщайки я в пионка в безразсъдната ѝ война срещу Израел.
Но опасността, породена от този джихадистки съюз, не се ограничава само до Израел. Същите сили, които се насочват към Израел, се стремят да наложат своята радикална идеология далеч отвъд Близкия изток, заплашвайки самите ценности, на които се основава свободният свят – демокрация, права на човека и върховенство на закона. Обрисувайки кампанията си като съпротива, джихадистките групи прикриват истинската си програма: разширяването на техния тоталитарен, теократичен контрол. Тяхната омраза към Израел е част от по-широкото отхвърляне на ценностите на свободния свят, превръщайки борбата на Израел в решаваща фронтова линия в защитата на глобалните свободи.
Израел, борейки се за своето оцеляване срещу този насилствен джихад, същевременно защитава ценностите, споделяни от свободните общества по света. Той стои като опора срещу сили, които целят не само да заличат еврейската държава, но и да подкопаят свободите на демокрациите и умерените държави. Устойчивостта на Израел е в защита на самия свободен свят, тъй като неговите врагове – независимо дали Хамас, Хизбула или Иран – представляват едни и същи сили, които заплашват свободата и стабилността навсякъде.
За съжаление този антисемитски дневен ред се простира далеч отвъд Близкия изток. В много страни от свободния свят демонстрациите, привидно в подкрепа на палестинците, са заредени по-скоро с омраза към Израел и съответно към евреите, отколкото с истинска загриженост за правата на палестинците. Тези протести не са само с цел противопоставяне на израелската политика - те са прояви на глобалното възраждане на антисемитизма, използвайки израелско-палестинския конфликт като двигател на вековни предразсъдъци. Самите хора, които твърдят, че се застъпват за благоденствието на палестинците, често се присъединяват към онези, които експлоатират палестинците като инструменти в една по-широка програма, насочена към унищожаването на евреите и дестабилизирането на свободния свят.
Антисемитските подбуди зад това движение са очевидни: не става дума за граници или политика; става дума за изкореняване на еврейското присъствие. Векове наред евреите са били белязани, били са изкупителни жертви, демонизирани от различни режими и идеологии. Днес Израел, родината на еврейския народ, е новият фокус за тази вековна омраза, като неговите врагове формулират стремежа си за геноцид с езика на съпротивата и справедливостта. И все пак, истинските им намерения се демонстрират явно в действията на Иран, Хамас, Хизбула и техните поддръжници по целия свят - групировки, които се грижат много повече за унищожаването на евреите и дестабилизирането на свободните общества, отколкото за подкрепата на палестинците.
Истинският път към мира не е в антисемитската омраза или демонизирането на Израел, а в лидерите, които дават приоритет на благосъстоянието на своя народ. Палестинците заслужават ръководство, което се грижи за тяхното бъдеще, а не такова, което ги принася в жертва на олтара на омразата към Израел. Истинската справедливост за палестинците ще дойде, когато те се откажат от реториката на геноцид на враговете на Израел и започнат да работят за бъдеще на съвместно съществуване, а не на унищожение. Свободният свят, ако иска да отстоява ценностите си, трябва да застане до Израел в тази битка и да признае, че силите, атакуващи Израел, са същите, които заплашват свободата в световен мащаб.