Да се въведе нов подход в училищното образование предложиха учените от Българска академия на науките на пресконференция, организирана по повод 145-годишнината на Академията.
Това е т.нар. изследователски подход в образованието (Inquiry Based Education), който е доста разпространен във високоразвитите страни и е един от начините да се преодолеят проблемите в системата. При него обучението се базира на „разучаване” на проблема или явлението, целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза. По този начин се стига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях.
Основното предимство на този подход е, че се стимулира самостоятелната работа и мислене на учениците, развива се и се укрепва способността им да анализират и изследват. Създава се умение за самостоятелно учене през целия живот. Способността за самостоятелно учене, съчетана с математическа, природо-научна и дигитална грамотност, са добра гаранция за професионална мобилност (усвояване на нови професионални умения) и за лесна адаптация към бързо променящите се нужди на пазара и икономиката.
Според изнесените вчера резултати от международното оценяване PISA, проведено през 2012 г., голяма част от учениците не са подготвени за успешна реализация в живота. Основната причина за това е, че знанията и уменията им са под общообразователния минимум. Учените припомниха, че според същото изследване нашите ученици са на последно място по математическа грамотност сред държавите от ЕС и са след всички съседни страни.
Сред мотивите за предложението да се въведе изследователският подход в образованието е това, че придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, дефинирани от ЕС - комуникация на роден език, комуникация на чужди езици, математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, дигитална компетентност, умение за самостоятелно учене, социални и граждански компетентности, усет за инициатива и предприемачество, усет и подобаващо отношение към културата и към „изявяването”. Тези компетентности са добра основа за пълноценна реализация на индивида – и в обществен, и в личен план.
БАН ще действа за въвеждането на този подход в образованието чрез разработване на проекти, насочени към обучение на учителите за прилагането му. Към момента Институтът по математика и информатика при БАН е изпълнил два европейски проекта, по които са обучени около 60 учители, а още над 500 в цялата страна са запознати с идеята за въвеждането на подхода.
Една от инициативите на БАН, насочени към средното образование у нас, е създаването на Ученически институт за откриване и насърчаване на развитието на талантиви български учeници в различни научни направления. Той ще бъде по подобие на Ученическия институт по математика и информатика при БАН, който функционира от 2000 г.
Първата стъпка ще бъде провеждането на конкурс за ученически проекти в областта на природните и социалните науки. Разработките ще се събират до 15 септември т.г., след което експерти от съответните институти при БАН ще изготвят рецензии, а авторите с най-високи оценки ще бъдат поканени да представят своята работа на специална научна конференция.
Отличените ще получат награди и възможност за стаж в институтите при БАН, където ще могат да използват материалната база – библиотеки, лаборатории и др., да провеждат експерименти, консултации с експерти и т.н. Едновременно с това учени - „ментори”, ще им помагат да доразвият проектите си.
Учените от Българската академия на науките подчертаха, че образованието вече отдавна е излязло извън училищната среда и извън отговорността единствено на Министерството на образованието и науката и е необходимо всички институции да се ангажират с разрешаването на проблемите в системата.