Всяко едно спокойствие би било по-скоро измамно или временно, защото в този кабинет са се събрали много разнородни партии с различни интереси, различни идеологии, различни мотиви за участие в него, но за сега неговите цели легитимират и неговото съществуване. Приемането на бюджета, влизането в еврозоната, избора на регулатори осмисля като съществуване и изцяло стабилизирането на институциите. От друга страна опозицията не е алтернатива като управление, разделена е най-малко на три части с коренно различни виждания по отношение на правителствената политика. Едва не ще станем свидетели на политически комфорт и спокойствие за това правителство, по-скоро напреженията ще избухват периодично, но докато целта е явна и важна, правителството ще съществува.
Това каза пред ФОКУС политологът Цветанка Андреева.
"Правителството е създадено от антикризисно мнозинство, което позволи да се съберат много различни формации, които сами по себе си едва ли виждат реформите, от които държавата се нуждае по един и същия начин. Това правителство е създадено с цел да се сложи край на спиралата на политическите кризи, която правеше невъзможно, дори в средносрочен план съществуването на редовен кабинет."
Във външнополитически план многото енергия, която се изсипва на международното поле, не води до някакви трайни тенденции. "Има много политическа воля, но няма се още резултати", смята политологът. Според нея позицията на българския министър-председател за случващото се е изключително адекватна и съответства на националния ни интерес – той като лично лидерство присъства на срещите и декларира проевропейската политическа воля на България, макар че се забелязва една известна неяснота на позицията на България по отношение на големия конфликт в Украйна и участието на Европа в преговорите за мир.
"Това тръгна от едно популистко и бързо решение да се гласува в парламента неучастието на български войски във войната в Украйна, което никой не е искал от нас. Партиите вместо да обяснят на хората адекватно какви са предизвикателствата пред нашата национална сигурност, пред архитектурата на сигурност в Европа и света, ни заливат с прибързани популистки решения."
По думите ѝ политиката е изключително динамичен процес и в България вече се наблюдава нови деления в българския политически живот – партиите почват да се настройват спрямо позициите на президента Тръмп, като ги приемат като политическа основа и за вътрешнополитически идеология и принципи с навлизането на по-консервативната идеология. "Те виждат в бързия мир, което е концепцията на Тръмп за Украйна, решение на проблема. Въпросът е обаче този мир да бъде траен и сигурен. И тук идва голямата роля на Европа и в частност на българските политици – за да бъде този мир траен и сигурен се оказва, че Европа трябва да промени системата си за сигурност и трябва да направи външната си политика единна."
Изключително важно е България да отстоява своя национален интерес като суверенна европейска държава в момент, в който Путин съвсем явно изразява желание за ново преразпределение в Европа и в света на зони на влияние. В същото време ние не можем да се откажем от сътрудничество със САЩ, тъй като на Балканите имаме различна ситуация, където не всичко е Европейски съюз. "Тук на Балканите имаме доста нестабилна обстановка с така няколко критични точки, които могат да бъдат използвани за взривяване на нестабилност и на обстановката. Изключително важно е тук да бъдем партньори с САЩ, защото виждаме една Сърбия, виждаме една Македония, които по-скоро могат да бъдат проводници на интереси на Русия. Така че от нашия интерес е заедно с Гърция и България да бъдем в тясно сътрудничество и с САЩ."
"Аз не виждам чак такъв смисъл от стратегия, която противопоставя ЕС на САЩ. Не това ще е решението. По-скоро виждам Европа да се изгради като равноправен и равностоен партньор на САЩ – нещо, което САЩ изискват от Европа. И това е новата им концепция за разлика от след края на Студената война. И е много важно в този контекст на модернизация и превъоръжаване България да участва активно."