Таван на надценките на производители, преработватели, прекупвачи и търговци - това е една от идеите, заложени в новия закон за храните.
Чрез надценките пазарът може да се манипулира много сериозно и това се случва, коментира пред bTV бившият земеделски министър Кирил Вътев.
„Вносни хранителни продукти влизат на по-висока цена. С една по-ниска надценка на рафта те са с осезаемо по-ниска цена от български продукти, на които се поставят високи надценки. Ето това трябва да регулира този закон“, заяви Вътев.
Не може да манипулираш пазара чрез надценки, категоричен бе той.
„Аз бих предложил надценките в магазина за една продуктова група и за продукти от едно и също качество, но от различни производители, да не надвишават най-ниската договорена надценка от когото и да било, тъй като по този начин пазарът се манипулира много“, каза още Кирил Вътев.
„Този закон е стъпка надежда в добра посока. Нека обаче не забравяме, че на пазара цените се определят от един изключително важен фактор – съотношението между предлагане и търсене“, коментира още Кирил Вътев.
„У нас пазарът вече се доминира от големите вериги супермаркети. Те държат почти 70% пазарен дял. По време на предпразничните пазари стигат до 92%. Така че българските производители в момента не могат без веригите. Големият въпрос е дали рентабилно продават във веригите и този закон се опитва да регулира точно тези отношения“, обясни той.
„В сектор „Плодове и зеленчуци“ ние внасяме между 70 и 80%. Това е на годишна база. При сезонните български продукти ще можем, но извън сезона няма да можем. На щандовете за свежо месо то е предимно българско, но то стига дотам. За преработвателите не стига и затова те внасят“, обясни Вътев.
По думите му големият проблем в България е, че нямаме кланици, които да продават месо.
„Имаме кланици, които продават каркаси, а преработвателят няма нужда от целия каркас, защото не може да оползотвори всички позиции от него“, обясни бившият земеделски министър.
