Безработицата у нас е достигнала естественото си дъно, а заетостта – своя пик. До този извод стигнаха икономисти, наблюдавайки застоя на пазара на труда през последната година. Липсата на кадри обаче, а не заплащането се очертава основна причина за това. Повече разказва Ева Костова пред Нова тв.
Свикнали да отбелязваме ръстове или спадове, когато говорим за пазар на труда и да изчисляваме до какво биха довели. Този път обаче е различно. Защото сега имаме налице нещо, което не се случва много често, а именно – застой. Според данните на Националната статистика за изминалата година коефициентът на безработица или иначе казано, безработните лица, които нямат работа, но активно търсят такава, е намалял с нищожните 0,1% за една година. При коефициента на заетост пък, който показва какъв е делът на заетите лица от 15 до 64-годишна възраст, увеличението за същия този период, е отново незначително – 0,2%. Така, експерти от Института за пазарна икономика стигат до заключението, че безработицата просто е достигнала естественото си дъно, при което търсещите работа вече са я намерили, а тези които не са, са спрели да търсят. В същото време заетостта пък, е достигнала своя пик.
За са се раздвижи пазарът на труда в положителна посока, продължават разсъжденията си експертите, трябва да започнат процеси, за които и неведнъж сме говорили. Като например, стимулиране на неактивните лица, повишаване на образованието и квалификацията, внос на работници от чужбина. А дотогава профилът на безработния българин, ще продължи да изглежда така: мъжете са повече от жените, над половината от безработните са със средно образование, над 30% са с основно или по-ниско, а наполовина на тях пък са висшистите. За 1 година безработните у нас са намалели с 5 хиляди и вече са под 130 хиляди души.
При активните лица – в това число влизат и заетите, и безработните, съществена разлика също не се забелязва. За година техният дял се е увеличил с едва 0,1%. Точно такава е и разликата при лицата, които не искат да работят и не търсят работа, само че със знак минус. Малко по-голямо е раздвижването при тези, които желаят да работят, но не търсят работа, защото се чувстват обезкуражени. Те също са намелели, но с малко повече – процент и половина.
Оказва се, че на общинско ниво пазарът на труда също забавя ход и две трети от общините все още не успяват да възстановят заетостта, която са имали преди пандемията. Нова заетост създадат най-вече индустриалните райони, като делът на наетите лица е най-голям в малките индустриални общини, привличащи работна ръка и от съседните. Разликите на годишна база обаче са минимални. Челната тройка, където заетостта е малко над 90%, е съставена от Сопот, Девня и Челопеч. Следват Раднево, а първата голяма община, която се появява в класацията е столичната, която е на пета позиция. В близо половината общини обаче, делът на наетите е едва под 20%.
Основните причини за това отново са демографските проблеми и липсата на кадри, а не заплащането, което през изминалата година регистрира ръст от 9% и половина. Първите места отново заемат малки общини, в които дейността си развиват големи компании в сферите на преработващата промишленост и енергетиката. Първенец е Челопеч със средна заплата от вече 3750 лева, следват Козлодуй, Раднево и Пирдоп. В средата им – трета, се нарежда Столична община със средна заплата почти равна на тази в Раднево – малко над 2800 лева. Възнагражденията не са нараснали в едва 6 от всички 265 общини.