През последните десетилетия светът преследваше една основна цел в икономиката – максимална ефикасност. Производство „точно навреме“, много дълги и много евтини вериги на доставки, аутсорсинг в страни с ниски разходи, за да се внася след това в богати пазари – всичко това се случи благодарение на глобализацията и доведе до много добър ръст на корпоративните печалби. Но това си има и цена.
За това предупреди във "Фейсбук" Георги Вулджев.
COVID-19 пандемията най-ярко показа каква е тази цена - загубата на устойчивост. Липсата на маски и медицинско оборудване в началото на пандемията беше пряк резултат от глобализирани, ефикасни, но неустойчиви на кризи вериги на доставки. В продължение на години след това имаше глобален недостиг на най-различни промишлени продукти и материали като чипове, стомана, алуминий, дървесина и т.н.
Когато нещо, което се произвежда в, например, Германия се нуждае от компоненти, които се внасят не просто от най-различни други държави, ами и от най-различни други континенти, всякакво ограничаване или забавяне на производството или търговския поток в другия край на света може изневиделица да се окаже много голям проблем за немската фабрика.
Ерозията на устойчивостта поради глобализацията се проявява и по други начини. Например в качеството на физическите стоки, които използваме всеки ден. Помните ли мобилни телефони, които издържаха 5+ години? Шегите с тези на Nokia? Днес сменяш смартфона на 2-3 години, защото след това е неизползваем. Помните ли мебелите от времето на вашите родители или баби и дядовци? От колко по-масивна и издръжлива дървесина се правеха? Да не говоря за домашната техника. Наскоро смених пералня от 90-те, която вършеше работа над 25 години! Дали новата ще издържи толкова?
Мисля, че е резонно да се запитаме дали не сме залитнали твърде далеч в крайностите на глобализацията и търговската свързаност, до степен, в която всичко се произвежда по крайно ефикасен, но същевременно и по крайно неустойчив начин?
Критиката към протекционистично настроени политици като Тръмп е именно по линия на това, че неговите политики ще доведат до загуба на икономическа ефикасност. По-високи разходи, по-ниски печалби за фирмите и всичко, което следва. Включително, вероятно, по-високи цени в дългосрочен план. Тази критика е напълно валидна.
Но има и друга страна на монетата. От гледна точка на устойчивостта, такива политики всъщност могат да са позитив. И стига да не се прекали с тях, известна степен на деглобализация и решоринг на производствени мощности може да подобри баланса между устойчивост и ефикасност в глобалната икономика, който според мен е залитнал твърде много във втората крайност.