Ива Петрова: България е все по-активен участник в развитието на европейската енергийна архитектура

„Способността да осигурим ресурсите и инфраструктурата, от които зависи нашето развитие, е новият стратегически императив пред нас. Регионалното сътрудничество е решаващо за постигането на тези цели. Общите действия ще помогнат на страните да отговорят по-ефективно на съвременните предизвикателства“. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова на Глобалната среща на върха за иновации 2026 (Global Innovation Summit 2026) в София.

Форумът се провежда под мотото „Повишаване на конкурентоспособността: енергетика, инфраструктура и дигитални иновации за икономическа трансформация“ и събра представители на институциите, бизнеса и експертната общност, за да обсъдят основните фактори, които променят глобалната конкурентоспособност.

Министър Петрова подчерта въздействието на геополитическото напрежение, прекъсванията във веригите за доставки, ценовите колебания и ускорената технологична трансформация върху икономическа конкурентоспособност. „В тази среда надеждният достъп до енергия и стратегически ресурси, както и наличието на модерна инфраструктура, имат все по-голямо значение за националната сигурност, инвестициите и индустриалното развитие“, категорична бе тя.

България укрепва позициите си в европейската енергийна система чрез активно участие в регионални инициативи с общоевропейско значение. Сред тях са Вертикалният газов коридор, електроенергийните коридори „Изток-Запад“ и „Север-Юг“, както и развитието на зелени енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. Тези усилия разширяват възможностите за свързаност, диверсификация и сътрудничество между пазарите и създават предпоставки за по-устойчива икономическа среда.

По думите на енергийния министър Европа има възможност да изгради икономика, основана на собствен технологичен капацитет, сигурен достъп до стратегически ресурси и индустрии, които създават висока добавена стойност. „За да превърнем този потенциал в реалност, трябва да погледнем отвъд краткосрочните цикли, да преодолеем пропастта между научните открития и промишленото производство и да трансформираме сътрудничеството между държавите в реален капацитет за колективни действия“, посочи Петрова.

В панела, посветен на енергийната сигурност и независимост, заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева представи новия подход на България към енергийното планиране, основан на дългосрочна стратегия, комплексно моделиране и регионално партньорство: „България въвежда нов подход към енергийното планиране – решенията да не се вземат на парче, а в рамките на дългосрочна енергийна стратегия, подкрепена от комплексно моделиране на цялата енергийна система при различни сценарии. Така ще можем да оценяваме едновременно сигурността на доставките, достъпността на енергията, конкурентоспособността и целите за декарбонизация. Националното планиране обаче трябва да бъде свързано с инфраструктурата, ресурсите и развитието на съседните държави, защото регионалното партньорство е ключово условие за енергийна сигурност и устойчивост“.