Горите в България заемат над 39% от територията на страната. Те изпълняват множество екологични, социални и икономически функции и поради тази причина е важно да ги поддържаме в добро здравословно състояние.
„Към днешна дата се наблюдава трайно застаряване на горите. Те са основно издънкови (близо 48%) и иглолистни култури, които са недълговечни“, обяснява инж. Петър Дишков, експерт от БКДМП. Според него страната ни критично изостава с възобновяването на горите и превръщането им в семенни. Това създава предпоставки за бъдещи екологични проблеми – съхнене, нападения от вредители и масови нарушения от биотични и абиотични фактори. Дишков прогнозира, че може да се очаква и промяна на ландшафта. Затова вече има и видими белези - замяна на гори с храсти и голи площи. Липсата на ефективна грижа за горските ресурси би могла да доведе и до зачестяване на пожари.
„От друга страна качеството на добиваната дървесина също се влошава. В момента 75% от добиваната широколистна дървесина e за дърва за огрев – т.е. най–лошо качество. Това ограничава възможностите за пазара на дървесина, намалява приходите на горските стопанства, намалява добавената стойност на продуктите от дървесина. По този начин страната ни не изпълнява приоритетите в Европейската стратегия за горите 2030 за производство на продукти с дълъг жизнен цикъл и висока добавена стойност“, коментира още инж. Дишков.
Причините за всички тези проблеми са свързани с неизпълнението на планираните лесовъдски мероприятия и недостатъчното планиране. Не се реализира не само отглеждането на младите гори без материален добив, но и планираните възобновителни и отгледни сечи. По този показетел изпълнението за 2024 г. за държавните гори е 74%. Ако сравним ползването в останалите европейски държави, там средно се добива 80% от прираста от горите, а при нас под 50%. Което означава, че планираме малко и в същото време изпълняваме още по-малко. Липсата на активна грижа за горите води до здравословни проблеми, включително и обезлесяване. Дишков дава пример с Хърватия, която произвежда качествена дъбова дървесина, като използа около 75% от прираста.
Как можем да имаме здрави гори, от които да се добива качествена дървесина и от нея да създаваме продукти с дълъг жизнен цикъл, висока добавена стойност, съхранявайки в себе си въглеродния диоксид? Според Дишков отговор може да намерим в класическото лесовъдство, но съществуват и по-нови методи – например Саарландския метод, който е популяризиран сред нашите лесовъди от д-р инж. Мартин Борисов, практикуващ в Германия.
За да се реализират всички тези функции на горите у нас, е необходима промяна в начина на извършване на сечите и преминаване към модерен механизиран дърводобив. Според проучване на University of Eastern Finland 90% от добива на дървесина в Западна Европа се случва механизирано. За съжаление, в България този процент е 2%. Това означава, че дърводобивът у нас е на изключително остаряло ниво. „Ако сравним с други отрасли – нека си представим как земеделските производители използват все още моторни коси вместо комбайни, риболовът да се реализира само с въдици, без мрежи, или в строителството бетонът да се бърка на ръка. Това оскъпява продукта, влошава качеството и води до загуба на конкурентоспособност“, допълва още експертът.
Горското стопанство заедно с горската промишленост (дървообработването и производството на мебели) създава пряко над 60 000 работни места и осигурява над 3% от БВП на страната. Заетите в тези сектори са с най-различни профили и различна степен на квалификация и образование. Става въпрос за стотици работни места, особено в планинските и полупланинските райони, които са заплашени от обезлюдяване. Всичко това означава, че ако не успеем да опазим горите и в тях не се развива стопанска дейност, ще се лишим от безценен ресурс, като оставяме и много хора без препитание.