Тази сутрин над ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ прелетя активист на „Грийнпийс“ – България. Посланието, спуснато от парапланера, е „Климат ли? Майната му!“, а призивът на организацията е правителството да спре да налива милиарди в залязващата въглищна индустрия. Вместо това да се събуди за климатичната криза, да се погрижи за бъдещето на хората във въглищния сектор и за перспективите пред енергийно бедните граждани.
Акцията се провежда седмици след поредна серия от екстремни метеорологични явления, заради които беше обявено бедствено положение за наводнения в части от Северозападна България. Едновременно с това, периодът съвпада с продължаващите вече месец скрити преговори за продажбата на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, след поредно спиране на работата ѝ от 1 април тази година.
„Популизмът, политическото бездействие и мрежите от частни интереси в българската енергетика са груб цинизъм към всички български граждани. Защото големият губещ от нереализирания енергиен преход у нас са именно хората и природата на България. Хората, които губят домовете си в екстремни наводнения и горски пожари, но и хората, които са лъгани от сутрин до вечер, че въглищата имат бъдеще“ – заяви Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
Съдбата на втория по големина ТЕЦ в страната и втори по големина клиент на държавното предприятие „Мини Марица - изток“ е симптом за това, което предстои за целия въглищен сектор – край без предупреждение и план, вместо справедлив преход за хората и икономични климатично неутрални алтернативи за електроенергийната ни система. Без държавни субсидии тази централа ще е нерентабилна, ако се рестартира.
Парламентарното мнозинство готви закон, който ще отложи либерализацията на електроенергийния пазар, за да даде още няколко години и да налее допълнителни милиарди във въглищната енергетика. Паралелно с това нарастват спекулациите в публичното пространство, че ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ ще бъде присъединена към Въглищната империя „Ковачки“, чиито емблеми са хронични замърсители като ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово и ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград. Независимо дали ще се сдобие с нов собственик, или не, остава нуждата от ясен план при какви условия, до кога и на каква цена ще работи вторият по големина ТЕЦ. Вместо спасителен план за въглищни олигарси и архаични индустрии, България следва да инвестира в ускорен преход към възобновяеми енергийни източници, в намаляване на енергийните загуби и в по-добра свързаност с електропреносните системи на съседните страни.
„Климат ли?! Майната му!“ – да, посланието е грубо! Но в дебата за бъдещето на българската енергетика големият отсъстващ е именно климатичната криза. Във време, в което тя нанася все повече щети и ни излиза все по-скъпо, е време да погледнем реалността и да вземем правилните решения“ – добави Микова.