Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира разделението в обществото ни на теми като въвеждането на европейската единна валута и идеята за обучение по религия и добродетели в българското училище.
Проф. Семов заявява: "ЕС е първата в историята на човечеството организация, в рамките на която суверенни държави ограничават функционално суверенитета си, за да прехвърлят на извъндържавна структура правото чрез свои институции да осъществява някои от техните властнически правомощия, да създава правила на поведение. Смисълът на това е да има единен правен ред, а това улеснява осъществяването на единен вътрешен пазар и оттам – напредък и благоденствие."
Това ограничаване на суверенитета, което държавите правят, е в техен интерес, макар и на първо място да изглежда парадоксално. Не Съюзът изземва суверенитета, а държавите създават Съюза, за да се осъществяват нещата по-добре наднационално по отношение на регулация на пазара, на единната валута, на външнотърговските услуги с трети страни", изтъква проф. Семов, според когото Брекзит е доказателство за суверенитета на страните членки.
Проф. Семов е съгласен, че въвеждането на единна валута представлява допълнително ограничаване на суверенитета, но припомня, че сега българският лев е обвързан с еврото, и то без България да има правото да участва във вземането на решения на Европейската централна банка. Такова право страната ни ще има след влизането в еврозоната.
"У нас се засилва разочарованието от Запада, към който толкова искахме да се причислим преди 20 години. Една съществена част от днешната българска русофилия не е никаква русофилия, а американофобия или по-общо казано, разочарование, негодувание от това, което виждаме да идва от САЩ и Западна Европа.
Ние допуснахме да ни управляват хора, които папагалски, без размисъл, без способност да го адаптират, пренасят един или друг западен модел у нас, пренасят ценности, които не са непременно наши, и трябва да бъдат съобразени с нашата ценностна система", смята проф. Семов.
По думите на госта българите имат "мяра в толерантността" и са раздразнени от "либералния тоталитаризъм".
Проф. Семов казва: "Всяка крайна забрана засилва незаконната дейност. Много мъдрост трябва, когато се забранява нещо. Затова един от най-мъдрите закони на всяка държава е Наказателният кодекс – не всичко, което е нередно, е престъпление. Има много деяния, които са административни нарушения. Има много деяния, които са малозначителни, и макар обществото да не ги насърчава, не ги преследва като престъпления.
Ние не сме от обществата, които могат да се гордеят с много добро чувство за мярка, но в същото време по много важни въпроси проявяваме особена чувствителност към мярата. Ние не обичаме крайностите, не харесваме политическите партии, които предлагат крайности. Затова усещането за насилствено набутване в еврото дразни една част от хората в България.
Нашият политически елит, който за съжаление е функционален, а не естествен, не осъзна необходимостта да обясни на народа си дори такива наглед самоочевидини държавнически решения като въвеждане на единната валута. Да си част от ЕС и да не участваш в неговия заключителен етап, в неговото най-значимо постижение, е глупост. Ако не ти харесва единният пазар – излизаш от Съюза. Аз категорично твърдя, че референдум за напускане на ЕС може да бъде законно проведен. Но да си вътре, да има в Конституцията разпоредба, която казва, че България участва в изграждането и развитието на ЕС, и да не искаш да участваш в най-значимото достижение на интеграцията – единната валута – е лишено от разум."
"Еврото по никакъв начин не предполага промяна в цените освен начина на оповестяването им. Въвеждането му може да бъде повод за спекула, но такъв повод имаше многократно в последните години. Еврото предполага ниска инфлация и задържане на цените – то е "инфлационна котва", изтъква проф. Семов.
Гостът подкрепя идеята за въвеждане на учебен предмет "Добродетели и религия": "Необходимо е да положим всякакви усилия да върнем ценностните измерения на българското образование. Българското училище в последните няколко десетилетия беше почти лишено от ценностното си съдържание. Някой стигна до разбирането, напълно погрешно и опасно, че не е работа на училището да възпитава – това било работа на семейството. Безусловно първата задача на училището е да формира личности. Колкото и водеща да е ролята на семейството, абсолютно вярна е констатацията, че една от най-големите жертви на прехода е българското семейство.
Българското семейство е съсипано – в някои случаи от недоимък, в други случаи – от пороците, които новото време насърчи. Няма никакво съмнение, че българското семейство не изпълнява достатъчно добре своята роля на градивна клетка на едно здраво, ценностно общество. Ценности се възпитават и от системата на законността в държавата – от пресичането на улицата до санкционирането на онзи властник, който е стъпил накриво."