Коментар на Цветан Цветанов:
През последните седмици проследих внимателно кампанията за частичните избори в район “Слатина” (15.06.2025). Пиша този коментар с болка. Не заради загубата на ГЕРБ в район „Слатина“, a заради тишината след нея. За липсата на отговорност. За подмяната. За забравата.
На 15 юни 2025 г. не просто се проведоха избори – станахме свидетели на оглушителна присъда от страна на избирателите. В най-големия софийски район, при масирана мобилизация на цялата партийна и държавна машина, ГЕРБ не просто загуби – беше размазан.
Резултатите са недвусмислени:
• Кандидатът на ПП–ДБ Георги Илиев – 79%
• Кандидатът на ГЕРБ – 11%
• Всичко това – още на първи тур
Как се стигна дотук?
Как е възможно зад една кампания да застане цялата партия – премиерът Росен Желязков, бившият премиер и лидер Бойко Борисов, редица министри, депутати, кметове и партийни “тежкотоварни” фигури – и въпреки това резултатът да е такъв провал? Отговорът е прост, но тежък: ГЕРБ вече не е това, което беше. Партията някога се изграждаше отдолу – с кауза, с личен пример, с хора, които милееха. Днес ГЕРБ прилича на административен конгломерат, в който номенклатурата измести вярата, а властта – идентичността.
В Слатина избирателите не видяха алтернатива. Видяха арогантност, показност и кандидат без лице, без връзка с квартала. Кампанията беше спусната “отгоре”, по старата грешка – с убеждението, че е достатъчно “правилните хора” да застанат зад някого, за да го припознаят всички. Болката на хората, които милееха за ГЕРБ:
Аз съм един от тях. Бях част от тази партия, когато още имаше смисъл да говорим за “градене на доверие”. Стоях на улицата, раздавах флаери, разговарях с хората, вярвайки, че правим нещо по-добро. Днес тези хора ги няма. Подменени са. Унижени. Заменени с послушни „назначенци“, чиято единствена функция е да кимат и да получават. Хора без минало, без принос, без идея. И затова няма кой да понесе отговорност – защото няма кой да я осъзнае.
А онези, които създаваха ГЕРБ?
Те още мълчат. Не защото са съгласни, а защото ги няма. Изтласкани са от собствения си дом от хора, които днес са “лицето на партията”, но нямат нищо общо с нейното начало. Затова днес няма партия – има структура без душа. Няма оставки. Няма анализ. Няма въпроси.
Само надменна тишина. И самодоволни постове в социалните мрежи, че „всички били страхотни“. Не, не бяха. Провалиха се. И това не е обида. Това е факт. Но когато липсва способност за самокритика, няма как да има възстановяване.
Слатина не загуби изборите – ГЕРБ загуби себе си. И това беше видимо. Ясно. Безкомпромисно.
А най-страшното е, че партията сякаш не иска дори да го признае. Ако това послание достигне до някого “там горе” – не го приемайте като атака. Приемете го като последен вик от човек, който все още пази вярата, че политиката може да се прави с чест. Не с тъмни сделки и спуснати лица. Не с постове, а с доверие. ГЕРБ загуби Слатина. Но по-страшното е – загуби хората, които вярваха. И това боли.