На 24 септември 1918 г. сред отстъпващите български войски избухва бунт, който остава в историята като Войнишкото въстание, известно още като Владайското въстание.
Събитията се развиват в един от най-тежките моменти за България през Първата световна война. След пробива при Добро поле на 15 септември фронтът на Българската армия започва да се разпада. Части от войските се оттеглят към старите граници на страната, а сред войниците се натрупва силно недоволство от продължителната война, тежките условия и военното ръководство.
В района на Кюстендил и Радомир започват да се събират големи групи войници. Част от тях отказват да продължат отстъплението по установения ред и се насочват срещу властта.
От бунт към политическо въстание
Правителството се опитва да овладее ситуацията по мирен път.
На 25 септември са освободени от затвора лидерите на Българския земеделски народен съюз Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Те са изпратени при войниците с надеждата да успеят да ги убедят да прекратят движението си и да се възстанови редът.
Развитието на събитията обаче поема в друга посока.
Райко Даскалов застава начело на въстаналите войници, а Стамболийски също се присъединява към движението.
На 27 септември 1918 г. в Радомир Даскалов обявява свалянето на монархията и провъзгласява България за република. Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Даскалов поема ръководството на войските. Историческите извори свързват тези събития с т.нар. Радомирска република.
Въстаниците тръгват към София
След обявяването на републиката въстаническите сили се насочват към столицата.
В края на септември те достигат района на София и влизат в сражения с правителствените войски. В защитата на столицата участват части от гарнизона, юнкери от Военното училище и други подразделения.
В боевете около Владая, Княжево, Горна баня и Бояна въстаническите сили са спрени.
На 29 септември България подписва Солунското примирие с държавите от Антантата. В същото време боевете между правителствените войски и въстаниците продължават.
На 30 септември правителствените сили преминават в контранастъпление.
Краят на въстанието
Въстаническите части са разгромени, а ръководителите на движението се оттеглят.
На 2 октомври 1918 г. правителствените войски влизат в Радомир. С това Войнишкото въстание е окончателно потушено.
Точният брой на жертвите се посочва различно в историческите източници. Според някои данни загиват около 400 въстанали войници и около 30 души от правителствените части, но други изследвания дават по-високи оценки. Поради различията в изворите броят на жертвите не може да бъде посочен като напълно установен.
Един от преломните моменти през 1918 г.
Войнишкото въстание се случва само дни преди края на българското участие в Първата световна война.
То е резултат от натрупаното военно и социално напрежение, но едновременно с това се превръща и в политически опит за промяна на държавното управление.
След поражението България навлиза в един от най-тежките периоди от новата си история. На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.
Събитията от края на септември остават в историята не само като бунт на изморени от войната войници, но и като кратък опит за сваляне на монархията и установяване на републиканско управление в България.
Повече от век по-късно Войнишкото въстание остава един от най-драматичните епизоди от последните дни на България в Първата световна война.