Вицът е кратък, но образът е устойчив: тъщата или свекървата стои на прага, дава непоискани съвети, критикува домакинството и се опитва да решава вместо младото семейство. Понякога е властна, понякога зла, а в най-крайните шеги е представяна като човек, от когото трябва да се избяга. Така жената, която в реалния живот може да бъде баба, помощник и близък човек, се превръща във фолклорно „страшилище“.
Вицът започва от границата между две семейства
Шегите за тъщи и свекърви са популярни в различни култури. Следи от този сюжет се откриват още в Древен Рим, а през XX век той се разраства заедно с краткия виц и масовата популярна култура. В традиционния му вариант тъщата или свекървата не е осмивана заради конкретна постъпка. Тя просто символизира намесата, властта и нежеланото присъствие.
Фолклористката Анастасия Фядотава отбелязва, че в тези шеги свекървата често е представяна като „външен човек“ в ядреното семейство. Именно тук се крие една от причините за трайността на образа: младата двойка иска да бъде самостоятелна, а родителят на единия партньор остава свързан с предишната семейна система. Когато тази граница е неясна, всяко мнение може да прозвучи като контрол.
Една майка, една снаха и твърде много очаквания
Най-напрегнатата връзка обикновено е между свекървата и снахата, защото две жени от различни поколения се срещат в една и съща семейна роля, но с различни представи за нея. Кой определя правилата у дома? Кой решава как се отглежда детето? Колко често трябва да се виждат роднините? Къде свършва помощта и започва намесата?
Проучване с 23 снахи и 19 свекърви показва, че жените не описват отношенията си по един и същи начин. Изследователите намират разнообразие от очаквания и чувства, което подкопава представата, че конфликтът между тях е неизбежен. Общият проблем е търсенето на място в новата семейна структура и трудността да бъдат изразени границите без обида.
Подобни изводи са направени и в качествено изследване на 18 семейства в Северен Тайван. Там напрежението е свързано с разлика във възрастта, ценностите и семейния произход. Важна роля има и синът, който често се оказва между майка си и съпругата си.
„С моята свекърва ставам трудна“, признава психоложката Тери Аптър, описвайки как към добронамерени думи отговаря по-рязко, отколкото би реагирала към всеки друг човек.Това наблюдение обяснява защо отношенията могат да бъдат по-остри именно когато няма открито лошо намерение. Забележка за прахосмукачката, храната или възпитанието на детето лесно се чува не като съвет, а като оценка на компетентността и мястото на другата жена.
Защо добрите отношения рядко стават сюжет
Хармоничната свекърва не е особено удобен персонаж за виц. Тя не се намесва, уважава решенията на двойката и помага, когато е поканена. В това няма конфликт, а без конфликт няма punchline. Затова популярната култура натрупва едностранна картина, в която лошата свекърва се превръща в норма, а добрите отношения изглеждат като изключение.
Изследванията обаче не дават основание всяка тъща или свекърва да бъде поставяна под общ етикет. Стереотипът е удобен за шеги, защото събира в един образ страховете от загуба на контрол, конкуренцията между две семейства и трудното договаряне на лични граници. В реалността „страшилището“ обикновено не е роднинската роля сама по себе си, а конфликтът, който остава неизговорен.
Източници: theguardian.com, onlinelibrary.wiley.com, folklore.ee