За две седмици спрях да се оплаквам. Да, точно така. Без повече „Уморена съм“ в 3 ч. следобяд в офиса. Без повече крещене по шофьорите, които ме изпреварваха. Без повече щракане с пръсти на хората, които не ме слушат, докато говоря. Какъв беше резултатът след този двуседмичен период? Осъзнах, че не съм ужасен, негативен човек и че оптимистичните хора живеят по-дълго, както твърдят някои проучвания. А аз съм достатъчно оптимистично настроена, за да вярвам на тези проучвания.
Така че, ето кои са топ 5 неща, които ми се случиха, когато спрях да се оплаквам – и добрите, и лошите:
1. Осъзнах, че не спя достатъчно.
Какво беше най-голямото ми оплакване до този момент? „Изморена съм“ и всякакви вариации на „Изтощена съм.“ Културата ни учи да оцеляваме при лиспа на сън и с много кафе. Но всъщност заслужава ли си да преживяваме този негативизъм всеки ден? Открих, че се дразня на себе си, когато се оплаквам, че съм изморена. По същия начин се дразня от себе си, когато си кажа „Умирам от глад.“ Не, нямам никаква идея какво настина е да умираш от глад. Дори не е сигурно дали съм чак толкова изморена.
2. Спорих по-малко.
Не съм конфликтна личност, но забелязах колко много глупави спорове водя всяка седмица. Ако годеникът ми ми кажеше нещо, с което не бях съгласна, не можех да отвръщам незабавно. Това ми помагаше да не избухвам, и по-важното, караше ме да се замислям преди каквото и да било да излезе от устата ми. На всички ни е казвано „Мисли преди да говориш“, но сега забелязах колко често пренебрегвам този съвет.
3. Агресията се натрупва.
Ето защо! Като цяло, това беше позитивно преживяване за мен. Накара ме истински да се вгледам в себе си. Понякога хората просто имат нужда да се отпуснат. Върнах се вкъщи един ден напълно изтощена и емоционално изцедена. Вместо да поговоря с някого, направо изключих. Все едно нямаше нищо позитивно в живота ми в този момент. Беше странно. Същата вечер си легнах много рано. Но в по-добро настроение ...
4. Негативизмът е състояние на духа
Когато спреш да бълваш само негативна реч, започваш да забелязваш как мисловният ти процес се променя. Да, не се оплаквах вербално, когато бях изморена или ядосана, но продължих да си го мисля. Негативните думи могат да ти навредят точно толкова, колкото и негативните мисли, споделя авторката в huffingtonpost.com.
5. Започнах да се моля повече
Когато трябваше да превърна лошото в добро, се обърнах към Бог. Може би се дължеше на предишен опит, но поради каквато и да е причина, това се случи. Така духовният ми живот процъфтя.
Какво се случи накрая? След края на двуседмичния пост от оплакването, имах един от най-ужасните дни от живота си. Представете си следното: тежък разговор, който изсмуква силите ви, но пък е наложителен, и това комбинирано с негативизма на другите хора. Сега добавете и проблеми като лош сън предната вечер, строшен телефон и непалеща кола. Какво направих аз след всичко това? Оплаках се. Докъде ме докара това? Немного далеч. След един ден размисли разбрах, че нещата не са чак толкова зле. Хората имат добри дни, имат и лоши дни. И каква всъщност е истината? Всичко зависи от гледната точка.