НАСА подготвя края на Международната космическа станция през 2030 година

Международната космическа станция навърши 25 години в орбита, но НАСА вече подготвя контролираното ѝ сваляне през 2030 г.

На 2 ноември 2025 г. Международната космическа станция (МКС) отбеляза 25 години непрекъснато човешко присъствие в орбита – историческо постижение, което я нарежда сред най-значимите научно-технологични проекти в историята. Но този юбилей идва с ясно осъзнаване, че животът на станцията навлиза в своята последна фаза.

Според плановете на НАСА и международните ѝ партньори, включително Европейската космическа агенция (ESA), Роскосмос, JAXA (Япония) и Канадската космическа агенция, МКС ще бъде изведена от орбита в края на 2030 г.. За целта агенцията ще използва модифицирана версия на товарния кораб „Dragon“ на SpaceX, който ще насочи станцията към т.нар. гробище за космически кораби – район в южната част на Тихия океан, известен като точка Немо.

Краят на една ера в орбита

МКС се превърна в символ на международното научно сътрудничество. От ноември 2000 г. насам над 280 астронавти от 20 държави са живели и работили на борда ѝ, провеждайки над 3 000 научни експеримента в области като микрогравитация, астрофизика, биология и медицина.

Но след четвърт век експлоатация системите на станцията вече се доближават до края на своя проектен живот. Според инженерите на НАСА поддръжката ѝ става все по-сложна и скъпа, докато частният сектор и нови инициативи като Axiom Space Station и Orbital Reef подготвят следващото поколение комерсиални орбитални лаборатории.

„МКС изигра изключителна роля в подготовката за мисии до Луната и Марс, но е време да предадем щафетата на ново поколение станции“, заяви Кати Лудърс, ръководител на програмата за човешки космически полети в НАСА.

Последният полет – към точка Немо

След 2030 г. станцията ще бъде контролирано изведена от орбита, така че да навлезе в атмосферата над най-отдалеченото място в океана – точката Немо, разположена на около 2688 км от най-близката суша, според данни на NOAA (Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ).

Там, в зона, която вече съдържа останките на над 260 космически апарата, включително станции и модули от Русия, САЩ, Япония и Европа, МКС ще намери своя край.

Сценарият предвижда няколко етапа на разрушение при повторното навлизане:

• Отделяне на слънчевите панели и радиаторите;

• Разпадане на модулите и фермените структури;

• Фрагментация и стопяване на основните елементи при навлизане в атмосферата.

Очаква се по-голямата част от станцията – изработена от алуминиеви и титанови сплави – да изгори напълно, но някои по-здрави компоненти вероятно ще достигнат повърхността и ще потънат на дъното на океана.

НАСА извършва анализи, базирани на предишни контролирани деорбитализации. През март 2001 г. Русия успешно насочи станцията „Мир“ (130 тона) към същия регион в Тихия океан. По-рано, през 1979 г., опитът на НАСА да свали „Скайлаб“ не бе толкова прецизен — части от нея паднаха над Западна Австралия, което дори доведе до символична глоба от 400 долара за замърсяване.

МКС обаче ще постави нов рекорд: тя е дълга 109 метра – приблизително колкото футболно игрище – и тежи над 460 тона, което я прави най-големият обект, който някога ще бъде контролиран при навлизане в атмосферата.

Следващата стъпка в орбита

Докато МКС се подготвя за края си, НАСА и партньорите ѝ вече насочват усилията си към бъдещето. Програмата Artemis предвижда изграждането на станцията Gateway около Луната, която ще служи като логистичен хъб за пилотирани мисии до лунната повърхност и отвъд.

Междувременно частни компании като Axiom Space и Blue Origin разработват комерсиални орбитални платформи, които трябва да поемат научните и технологичните функции на МКС след 2030 г.

„Краят на Международната космическа станция не е краят на човешкото присъствие в орбита,“ коментира в изявление НАСА. „Това е естествен преход към нов етап, в който космосът ще стане по-достъпен, по-гъвкав и по-съвместен.“